Сега вече капанът е затворен. Мъжът с кучето оглежда крайната межда с бинокъл. Два пъти улавя лисицата и два пъти я загубва. Ловецът напряга очи и си мисли, че това е онази хитра лисица, която няколко пъти му се изплъзва.
За първи път я откри с помощта на враните. Лисицата лежеше върху сива скала и се преструваше, че дреме, затоплена от слънчевите лъчи. Враните, тези кресливи издайници, се спуснаха върху скалата. Лисицата не ги закачи. Все по-ниско и по-ниско птиците закръжиха над скалата и грачеха, сякаш са открили слон. Ловецът беше далече от нея и успя да я види само с бинокъла си.
Една врана се спусна прекалено ниско, лисицата пъргаво скочи и над скалата полетя перушина. С плячка в уста, съпроводена от истеричните крясъци на птиците, лисицата се изгуби в храсталака…
През следващата година ловецът успя да открие леговището й. Изби малките и, но старата лисица беше на лов. Чака я дълго и не я дочака. Лисицата или го усети, или пък не беше успяла да улови нищо…
Не минаваше година, без да я срещне. Но срещите винаги бяха неочаквани и хитрата лисица се измъкваше. Тази среща е четвъртата им, а дали щеше да бъде последна — още не се знае…
Лани ловецът се ядоса много на лисицата. Наруга я и се закани, че в скоро време ще си разчистят сметките. Една дива патица си беше направила гнездо в короната на стара върба, цялата наклонена над водата. Почти всеки ден ловецът ходеше и наблюдаваше яйцата. Умната птица го беше заинтригувала. Щом малките патета поотраснат, тя ще излети над водата и малките ще я последват, без да стъпят на опасната за тях земя. Хубаво го беше измислила дивата птица и ловецът изгаряше от любопитство да види какво ще стане.
В един пролетен ден той мина край върбата и нетърпеливо погледна в гнездото. Но то беше празно, наоколо беше пълно с черупки и бяла перушина. Ловецът се разгневи и заповяда на кучето си да търси.
Едрото куче потъна в ечемичената нива и дълго не се обади. Ловецът тръгна по тясната пътечка. Скоро намери кучето, спряло се замислено над прясна купчина пръст. Най-отгоре имаше лисичи изпражнения. Предупреждение за останалите зверове ли беше това или предизвикателство към него, човека? Той взе един прът и разрови купчината. Отдолу беше заровена дивата патица…
При последната хайка лисицата измами ловците, като се скри в бърлогата на язовеца, но сега имат чудесната възможност да се разплатят.
След случая с дивата патица селяните откриха бърлогата и предупредиха ловците. В лятното утро се чу бесен лай. Лисицата се събуди, но за бягство беше късно. Дребно зло куче затули главния изход с тялото си. Докато се опомни, кучето измъкна едно от лисичетата. Лисицата се изплаши. Може би си спомни смъртта на своята майка. Нали затова леговището й имаше три изхода. Единият извеждаше далече встрани, под храста на дива роза. Ловците бяха завардили двата изхода, но не знаеха, че съществува трети. Откриха го едва когато разкопаха цялото леговище. И тогава хитрата лисица спаси живота си, а хората си отидоха сърдити…
Ловецът с кучето вече стоеше на мястото, избрано предварително. С помощта на бинокъла той следеше движението на лисицата: Ръждивият кожух и рунтавата опашка се мяркаха при втората межда. Ловецът си помисли дали не е сбъркал, като остави пушката на момчето. За него има време да усвои ловното умение, пък и то не се състои само от точна стрелба… Обаче ако го беше оставил тук, кучето нямаше да го слуша и отдавна щеше да се шмугне в люцерната, а лисицата веднага щеше да улови миризмата…
Вятърът духа отляво, нататък трябва да изпрати кучето. Сега лисицата може да го усети. Тогава ще побегне надолу, но ще забележи човека и ще се върне в обратна посока. Кучето трепери в краката на ловеца. То отдавна е забравило миризмата на лисицата пък и оттук нито може да я усети, нито да я види. Ловецът стои изправен, вече не се крие, напротив, сам желае хищникът да го забележи.
Лисицата вдига глава, души въздуха, върти уши срещу вятъра, но не усеща нищо и продължава да ловува. Не разчита много на очите си — те виждат по-добре нощем, а през деня образите пред нея се сливат. С помощта на бинокъла ловецът забеляза, че коремът й е издут. Разбра, че скоро ще даде живот на още пет-шест малки ненаситни хищника. Пропусне ли я и този път, дивечът в гората ще почувствува какво е лисича глутница…
Лисицата все по-често се оглежда, но не може да усети ловците. Затова продължава лова си. Спира се, вдига дясната лапа, слухти и, скача. Мишката цвърти, затисната под лапа та на звяра. Лисицата отлично се ориентира по шума.