Залъгала глада си, върви напосоки край брега и души въздуха. Неочаквано в носа я удря дразнещата миризма на птица. Лисицата приближава и скача. Под лапата й се премята пъдпъдък. Удушва го и го пренася в храстите. Там на спокойствие го изяжда. Но това е малко, лисицата трябва да мисли и за малките си. Затова продължава лова…
По клоните на един широк лешников храст са полепнали охлюви. Лисицата ги оглежда любопитно и след кратко колебание захапва един. Струва й се вкусен. Бързо обира охлювите от по-ниските клони. Поглъща ги цели и оставя язовеца без храна. После слиза към потока, утолява жаждата си и се спуска към бърлогата. По пътя тя улавя едно глупаво мишле. Тичайки, лисицата дъвче бързо и чувствува нови сили в тялото си, а гърдите й се пълнят с мляко. Тя нахълтва в леговището и се оглежда. Всичко е така, както го е оставила преди няколко часа.
Лисичетата усещат майка си, надигат влажни муцунки и търсят гърдите й. Лисицата застава над тях и започва да облизва коремчетата им. Малките сучат, а в жилите на хищника се разлива блажена топлина. Лисицата поляга на хълбок, покрива малките с рунтавата си опашка и отпуска глава на земята. Разнежена от майчино щастие, тя лежи и примигва в тъмната бърлога.
Никога лисицата не се е чувствувала по-добре. Да можеше все така да лежи и кърми малките си, да чувствува приятния гъдел и топлината в гърдите си…
Изминаха десетина дни и нощи, докато малките прогледнат. Но лисицата продължава да облизва коремчетата им и търпеливо чака да се насучат. Сега тя има достатъчно мляко благодарение на многото храна.
Една нощ лисицата успя да улови фазан. С него се наяде до насита и си припомни добрите стари времена, когато ловуваше със стария лисугер. Но на другия ден охлювите изведнъж изчезнаха — сякаш пропаднаха вдън земя. Наложи се да прескочи горския път и да навлезе в опасната нива. Сега люцерната е израснала високо и сякаш лисицата плува в дълбока вода. Старото познато поле й осигурява богат лов, без риск да бъде открита от двуногото същество.
Но през следващата нощ се изплаши страшно. В люцерната попадна на глиган, който наведе глава и яростно се спусна срещу нея. Едва успя да отскочи встрани и да побегне. Спря се чак при шосето и постоя там, докато се успокои. Скоро отново тръгна из нивата и усети миризма на яребица. Птицата излетя от гнездото. Хищникът забеляза яйцата, но се спусна след нея. Яйцата не могат да избягат…
Птицата хвръква и пада, хвръква и пада, прави се, че не може да лети и води хищника по-далече от гнездото. Но веднъж не прецени силите си и упоритият звяр заби нокти в тялото й. Бързо удуши птицата. Шумът е ненужен. Лисицата я занася в долчинката и я изяжда. Връща се по своята следа и изпива яйцата. Наситила се, тя тръгва обратно към гората. По пътя улавя мишка, която отнася в бърлогата на малките.
Те са все още глупави и се страхуват от малката мишка. Лисицата смачква главата й и я побутва пред тях. После най-едрото мъжко посяга към мишката, а след него се увличат и останалите. Скоро лисичетата се сбиват за плячката.
През деня лисицата донася още пет мишки. Месото и още топлата кръв се услаждат на малките. Майката гледа как неумело разкъсват телата на мишките и чак след това им дава да сучат.
Дните и нощите минават бързо. Лисичетата видимо растат. През нощта те спят, а през слънчевите дни си играят пред бърлогата. Оглеждат с интерес околния свят. Най-много ги интересуват птиците, прелитащи над тях. А лисицата е неуморна — по цяла нощ тя тича, за да им осигури достатъчно храна.
Мишките и млякото вече не стигат. Майката носи зайци, а лисичетата излапват всичко и не могат да се наситят.
Старата лисица отдавна знае леговището на една сърна с малко сърне. А то е храна за няколко дни. Малките ще пируват, а тя ще си отпочине и ще набере сили. За жалост, винаги когато лисицата приближи до леговището, старата сърна се оказва там.
Веднъж, връщайки се от неуспешен лов, лисицата предприе отчаяно нападение. Сърната я усеща и застава насреща и. Лисицата обикаля наоколо, рови с крака земята и неочаквано скача към малкото. Сърната също е бърза, още във въздуха тя посреща лисицата и я удря с предните си крака. Хищникът се търкулва няколко пъти, скача и напада отново. Но, увлечена в борбата, лисицата не вижда откъде се измъква един як сръндак. Той я блъска в хълбока и отново я просва на земята. Сърната скача отгоре й и я тъпче с острите си копита. Сръндакът удря с рога, а хищникът се търкаля по наклона. Едрият мъжкар го догонва, блъска го още веднъж и продължава да тъпче с предните си крака.