С последни сили лисицата се изправя и бяга. С болки в цялото тяло хищникът се връща в леговището, ляга и гледа малките си. Но това, което вижда, не я радва.
Увлечени в игра, малките преминаха границата на невинното и най-големият от тях стисна здраво най-малкото лисиче в зъбите си. Замириса на кръв и малкото изпищя, но гладните стомаси са жестоки съветници. Лисицата не се намеси. Лисичето падна на земята и останалите се скупчиха около него. Няколко мига те го наблюдаваха, а после по-големите скочиха отгоре и бързо разкъсаха тялото му. Четирите гладни зверчета изядоха своята сестра. Майката с животинско безразличие наблюдаваше децата си. Едва след жестокия пир тя изръмжа тихо и събра лисичетата в средата на бърлогата. Легна до тях, но нямаше сили дори да ги покрие с опашка. Лисичетата не легнаха веднага, седяха на задни лапи и ръмжаха застрашително насреща си.
След малко те потърсиха гърдите на майка си, но тя ги отпъди. В бърлогата настъпи тишина. След тежката борба лисицата заспа дълбок, ободрителен сън.
Късно през нощта лисицата се надигна. Кръста я болеше, но трябваше да върви, иначе малките й постепенно щяха да се самоизядат. Вече не търсеше мишки — те не можеха да стигнат за четирите гърла. Тръгна напосоки из полето, но дълго не откри подходящ лов и се насочи към крайните къщи на селото. На стотина крачки се спря и започна да лови миризмите, носени от вечерния ветрец. Подуши миризмата на кокошки и козината й настръхна.
Внимателно, крачка по крачка, тя тръгна след миризмата. Мина през порутената ограда и през зеленчуковата градина, приближи до зайчарника. Зайците я усетиха и затропаха с крака. Кучето, завързано с верига, лавна яростно, но лисицата беше решена на всичко. Прескочи към зайчарника, захапа рамката и я дръпна с всичка сила. В този миг скръцна някаква врата и се чу човешки глас.
Старата лисица се обърка. Страхуваше се от хората, а не искаше да си отиде без плячка. Скри се под зайчарника, но гласовете приближаваха и тя побягна към градината. Върна се до потока, поседя до бълбукащата вода и скоро се върна при оградата.
На разсъмване кокошките се пръснаха из широкия двор и заровиха из бунището. Лисицата скочи и улови една за шията. В двора се вдигна шум, чуха се човешки гласове, лай, но лисицата вече бягаше към гората с кокошката в уста.
Скоро тя чу приближаващ се кучешки лай. За миг се спря, погледна назад и видя едно младо черно куче. Отново се спусна в бяг, но тежката кокошка й пречеше да тича бързо.
В една малка долчинка лисицата спря. Едва си пое дъх и преследвачът й я настигна. Беше по-нисък от нея, но стоеше смело, ръмжеше и показваше зъбите си. Старата хитра лисица можеше да избяга, но трябваше да остави плячката. А в бърлогата на язовеца я очакваха четири гладни гърла. Не, не бива да го прави!
Кучето скочи към хълбока на лисицата — искаше му се да разкъса кожуха й на най-слабото място. Лисицата се дръпна, излая срещу кучето и настръхна. Кучето отново скочи и успя да я захапе за шията. Остра болка раздра тялото на лисицата. Тя се опита да ухапе кучето за врата, но то се извъртя и я повали под себе си. Започна да я души. Хитрата лисица почувствува, че краката й изтръпнаха, надигна отчаяно глава и захапа наслуки. Между яките й челюсти попадна преден крак. Тя го стисна, костите изпращяха. Кучето изскимтя и отпусна шията на звяра.
Лисицата се изправи, пусна пречупения крак и захапа шията на кучето. От своя страна то разкъса кожата на хълбока й. Това още повече я вбеси. Стисна силно и почувствува вкуса на топлата кръв. Двете сплетени тела се търколиха. Изведнъж лисицата почувствува, че нещо изпращя, болката в хълбока намаля и тя отново се изправи. С едно тръсване на главата отхвърли от себе си кучето, стисна още няколко пъти и тялото му престана да потръпва, а главата увисна надолу като пречупена. Без да губи ценно време, лисицата завлече тялото в гъстия малинак, грабна кокошката и се спусна към бърлогата…
Лисичетата бързо разкъсаха кокошката и скоро оглозгаха кокалите. Лисицата изпитателно ги огледа и излая. Поведе малките навън. Прекосиха потока и спряха чак при тялото на кучето. Нямаше защо да ги учи какво да правят. Едно след друго лисичетата се нахвърлиха върху мъртвото куче и си устроиха първото угощение извън бърлогата на язовеца. Старата лисица не хапна, тя излезе на брега на долинката и обърна очи към селото. Малките хищници обраха месото на кучето, изядоха вътрешностите и започнаха да обикалят купчината кости. Лисицата слезе при тях, тихо изръмжа и ги поведе обратно.
На следващото утро в бърлогата на старата лисица цареше спокойствие. Но нищо не трае вечно. До вечерта стомасите бяха празни и лисицата излезе на лов. Скри се в градината на една селска къща и зачака удобен момент. Но кучето от съседния двор я усети и вдигна тревога. В дворовете светна, чуха се човешки гласове, лисицата не издържа и избяга към полето…