Апетитът на малките расте, а млякото на майката съвсем намаля. Трябва на всяка цена да улови нещо.
Лисицата навлиза в люцерната, тревата вече е окосена и натрупана на големи, ароматни купи. Приближава се до междата и улавя три мишки. Но какво е това? Тя минава край мястото, където бе стояло двуногото същество. Сега няма и помен от миризмата. Продължи нагоре и неочаквано долови миризмата на заек, само че тя се смесваше с миризмата на друго хищно животно. Лисицата вдигна глава и дълго души. Тя все по-ясно долавяше и двете миризми. Но непознатият враг не може да спре майката — тя ще се бори с него на живот и смърт. Такъв е суровият закон на дивата гора. Хищниците не умеят да отстъпват. Два звяра не могат да ловуват в едно поле и само с борба ще се реши кой ще остане.
Лисицата имаше известна изгода — знаеше къде се намира нейният враг.
Тя пристъпва бавно и внимателно. Приближава се и вижда: млад див котарак разкъсва тялото на заек. В момента се навежда и стръвно лапа вътрешностите. Миризмата на топла кръв затъмнява разсъдъка на лисицата, тя прави крачка, после крачка и половина и … скача върху котарака, като впива острите си зъби във врата му. На големина той е колкото нея, но, изненадан, притиснат под тялото й, изпада в паника и започва да дращи и да хапе, където завари. След малко успява да се извърти и забива острите си нокти в гърдите на лисицата. Тя чувствува силна болка — сякаш хиляди игли пронизват тялото й, но не отпуска челюсти. А дивият котарак не е разглезено домашно животно. Мускулите му са твърди, а зъбите — остри като ножове.
Ноктите се забиват все по-дълбоко в слабините, но и зъбите на лисицата не бездействуват. Не намалява натискът на челюстите дори когато котаракът успява да захапе предния й десен крак. С последни сили лисицата стиска и изведнъж усеща, че натискът на зъбите намалява, а ноктите се отпускат. Устата й бързо се пълни с кръв. Тялото на котарака трепери и се изпъва в предсмъртна агония, а победителката пада отгоре, безсилна да разкъса голямото тяло.
Лисицата не усеща изминалото време и не знае колко дълго е лежала върху тялото на жертвата си. Щом дойде на себе си, тя легна на хълбок и започна да облизва раните си. От крака й течеше кръв, по стомаха и гърдите личаха дълбоки драскотини, хълбокът й бе разкъсан. Като се посъвзе, лисицата престана да ближе раните и помириса плячката. Лежейки, откъсна парче месо, сдъвка го и бавно се изправи. Краката й още трепереха от умора. Но време за губене нямаше. Остави тялото на котарака, захапа останалата част от заека и се спусна към къщи.
При потока спря, подуши въздуха и наведе глава. Дълго пи от студената бистра вода, после отново захапа плячката, премина водата по своя мост и се отпусна пред бърлогата.
Лисичетата бяха излезли навън и я очакваха. Лисицата ги огледа строго, изръмжа и влезе с плячката в леговището. Младите хищници я последваха. Тя не яде повече от заека. Отново заблиза раните си, а малките сумтяха, хапеха се и скачаха едно срещу друго.
Три дни и три нощи лисицата близа раните си. Нужни й бяха още толкова дни и нощи, за да оздравее напълно. Но трябваше да се живее и лисицата отново излезе на лов. Този път не се наложи да ходи далече. В гората откри младо сърне. То се учеше да пасе и беше само. Но лисицата помнеше урока, получен от сръндака и сърната. Затова се върна при бърлогата. Лисичетата побързаха да се лепнат на гърдите й. но те бяха пресъхнали. Лисицата изръмжа и малките се дръпнаха. Тя направи няколко крачки надолу и призивно изскимтя. Най-едрият мъжкар я последва първи. Лисицата поведе малките си в първия им лов. С тяхна помощ искаше да отмъсти за предишната загубена схватка и главно — да осигури поне за два дни храна на лисичетата.
Тя бързо изведе малките срещу вятъра и внимателно се спусна по миризмата на животното. Лисичетата я следваха неотстъпно. Скоро се приближиха до неопитното сърне. Старата лисица няколко пъти обиколи около него, а малките, сякаш някой ги беше упражнявал, застанаха в кръг наоколо. Майката ги огледа изпитателно. Погледът й ги зовеше и подканваше към по-голяма смелост.
Най-едрото лисугерче първо разбра майка си и се спусна към сърнето. Животното, изплашено, се огледа, а хищникът увисна на гърлото му. Сърнето подскочи, опита се да отърси лисичето от тялото си, но вече се намеси старата лисица — тя удари с лапа сърнето в гърдите и то падна на хълбок. Тогава малките лисичета се нахвърлиха върху него. Сърнето пищеше като малко дете, но лисичетата не обръщаха внимание на писъците и късаха парчета- месо от още живото тяло. Най-едрото лисугерче успя да му разкъса шията и по тревата плисна кръв.