На другия ден слънцето свари свинята легнала на хълбок. Изпъната, тя тревожно грухтеше. Коремът й се издуваше и бързо спадаше.
По небето плуваха раздърпани, сиви облаци. Вятърът ги гонеше над земята. Скоро заваля сняг, който към обяд премина в дъжд. Западният вятър местеше облаците все по на юг, а след обяд слънцето отново изгря над младата борова гора.
Дивата свиня продължаваше да лежи на хълбок и коремът й трепереше. Зарила дългата си зурла в сухата шума, свинята грухтеше болезнено, а от утробата й едно след друго излизаха малки жълтеникави глиганчета. Най-после коремът се успокои, свинята почувствува облекчение и се надигна. С острите си зъби разкъса ципите и върху сухия мъх се търколиха шест малки глиганчета. Те бързо се надигнаха на тънките си крачета, несигурно запристъпяха, но бързо намериха пътя към майчиното виме. По-едрите глиганчета уловиха пъпките при задните крака на свинята, а по-дребните трябваше да минат напред. Там вимето беше по-малко и по-слабите още от раждането си бяха осъдени на недояждане. Неизвестно как, но в тези първи часове малките глиганчета запомниха местата си и никога не ги бъркаха. Щом дивата свиня се върнеше от паша, всяко се залепваше за своята пъпка и сучеше от майчиното мляко.
Обикновено пъпките по гърдите пресъхваха първи и най-малките за цял живот си оставаха слаби. Тях не ги очакваше кой знае колко радостно детство. В дивата природа обикновено слабите загиват първи.
Отначало дивата свиня не се отдалечаваше от рожбите си. За няколко дни тя отслабна, защото се хранеше само с коренчета, червеи и треви, растящи по брега на поточето. Зимната козина по гърба й проредя и сега изглеждаше постоянно наежена. Хълбоците й хлътнаха и под корема вимето провисна. Но всичко това си беше в реда на нещата, свинята хранеше малките си от запасите, натрупани в тялото.
След две седмици майката започна да оставя малките за по-дълго. Пак не отиваше много далече, ровеше листата в младата борова гора и се ослушваше дали някое глиганче няма да потърси защитата й. Хранеше се с дребни гризачи и корени на треви и храсти. Умееше майсторски да разрови подземните коридори и, щом улавяше мишка, мляскаше дълго, вдигнала зурла встрани.
В един пролетен ден тя откри трупа на заек и го изяде целия. Привечер се върна при малките си, легна на хълбок и дълго ги остави да сучат, като грухтеше от удоволствие.
Друг път се върна рано следобед и не им позволи да сучат. Изгрухтя тихо и те се подредиха в колона след нея. Поведе ги надолу. Отначало малките вървяха тихо и мирно, но след малко краката ги заболяха, те почнаха да се блъскат едно друго, да грухтят и да се хапят. Дивата свиня вървеше бавно напред с ниско наведена глава. В края на боровата гора майката тихо изгрухтя и малките се заковаха на място. Тя провери внимателно поляната, подуши въздуха и едва като се увери, че няма никаква опасност, поведе колоната по-нататък. Нощта се спусна бързо. По небето затрептяха хиляди звезди. Дивата свиня водеше малките си из дола, напредваше бавно, но упорито се придържаше към определената цел.
Високо над дърветата излетя горска чучулига и запя на своята женска, скрита в храстите. Слънцето още не се беше показало, а в короните на дърветата всичко беше на крак. Кълвачът работеше усърдно, а през кратките паузи оглеждаше дърветата и се усмихваше на нещо свое. Свраките прелитаха от дърво на дърво и търсеха слушатели за клюките си. Чинките повтаряха своите прости мелодии и от удоволствие притваряха кръглите си очички. Щом на изток се пукна зората, от клоните на дърветата се обади кукувица, а над долината прелетя ято ранобудни врани.
Встрани от дивата свиня изскочи заек. Спря се под една дебела бука, вдигна се на задните лапи и учудено погледна майката с малките глиганчета. В следващия миг се обърна и побягна — предпочиташе да бъде по-далеч от тези настръхнали животинчета.
Щом навлезе в буковата гора, дивата свиня се спря, огледа дърветата и заби зурла в пръстта. Малките също опитаха, но муцунките им още бяха меки и ровенето не спореше. Затова се преместиха наготово при майка си. Щом някое намереше ларва или коренче, накланяше глава встрани и дълго сладко мляскаше. Когато малките се умориха, майка им се излегна и ги остави да сучат до насита. След това те отново се пръснаха и продължиха да ровят из загнилата шума. Скоро дивата свиня изгрухтя, малките се събраха накуп и, вдигнали глави, се опитваха сами да разпознаят каква опасност идва.