В началото на зимата ги разделиха два яки глигана. Оттогава не е виждала сестра си и само от време на време си спомняше за нея като през гъста мъгла.
Тази нощ дивата свиня се колеба дълго дали да влезе в картофеното поле. Най-силното глиганче, доловило дразнещата миризма, не издържа и се спусна към правите, дълбоки бразди. Малките го последваха и майката нерешително пристъпи след тях. Сама едва ли би се решила да навлезе в страшното голо поле.
Изминаха няколко тихи и спокойни дни. По небето плъзнаха дрипави облаци. Звездите и луната изчезнаха, забулени в обятията им. Над гората се спусна кадифена есенна нощ. Дивата свиня обичаше такива нощи, въпреки че зрението й беше по-слабо в сравнение с обонянието и слуха й. Този път тя не се двоумеше в края на картофената нива, а сама поведе малките си навътре. Не след дълго от нивата се дочу квичене, грухтене и хрускане на картофи. Семейството на дивата свиня пируваше. Шумът, който вдигаше, не се чу от никого. В тъмната нощ те бяха единствените господари на полето и затова се държаха много неразумно. Едва призори майката изведе глиганчетата на водопой. После легнаха в най-гъстите храсти и доволни почиваха. Но ситостта трае кратко. Още преди мръкване младите глиганчета се разшаваха из гората. Но меките гъби не можеха да се сравнят с вкусните, хрупкави картофи…
. През нощта дивата свиня отново спря в края на картофеното поле. Този път луната светеше ясно, а дърветата хвърляха дълги, призрачни сенки. Вятърът духаше откъм полето и не предвещаваше нищо добро. Майката свърна стадото си обратно в гората, сякаш предчувствуваше, че двуногото същество няма да остави безнаказано вчерашния среднощен пир.
Но гнилите жълъди вече не харесваха на глиганчетата. В малинака плодовете бяха попарени от първата слана. Есенните гъби не миришеха така хубаво, а жълъдите тази година бяха малко.
Две или три нощи стадото кръстосва гората. На четвъртата нощ майката сама не издържа и заведе глиганчетата в картофеното поле. Месечината светеше ясно, но този път вятърът духаше откъм гората и майката навлезе спокойно в нивата.
Тъкмо беше приближила средата на малкото възвишение, когато в ноздрите я удари острата миризма на двуногото същество. Нейното предупредително грухтене се смеси с трясъка на изстрелите. Тя побягна към гората и след себе си почувствува миризмата на барут и кръв.
Най-едрото глиганче вървеше последно и още като чу първия изстрел, се завъртя на едно място и побягна към спасителната тъмна гора. Там в настъпилата тишина то скоро долови гласа на майка си. Предпазливо тръгна натам и бързо я намери заедно с още две глиганчета. Дивата свиня изквича радостно и го подуши. Дълго чакаха другите две глиганчета, но те не дойдоха. Опитната дива свиня разбра, че гърмежите завинаги са я лишили от нейните рожби, завъртя се и поведе останалите три навътре в гората.
Сова прелетя няколко пъти над главите на изплашените животни, заплака с тъжния си, прокобен глас и остави дивата свиня да търси сигурно скривалище.
В най-ниската част на дола сутрин започнаха да се спускат гъсти мъгли, а короните на яворите се оцветиха в жълто и оранжево. Дренките постепенно се набръчкваха и падаха на сухата трева. Птиците в гората намаляха. Листата на дърветата падаха и вятърът ги разнасяше насам-натам, запълвайки с тях долчинки и урви. Под нападалите листа пробягваха тлъсти мишки. Глиганчетата ловко ги улавяха в зурлите си и ги сдъвкваха с острите си зъби. Лятната им четина опада и на нейно място порасна гъста сивочерна козина.
В едно есенно утро стадото се връщаше в новото си леговище. Неочаквано опитната дива свиня се спря и подуши следите на сърна. Долови миризмата на прясно пролята кръв и поведе малките си по нея.
Слънцето изгря над гората, а те упорито вървяха по следата на ранената сърна. Някакъв неопитен ловец още снощи беше ранил животното и сега то бягаше, усещайки, че е преследвано. Но постепенно загуби сили и падна на хълбок върху пъстрия килим от пожълтели листа.