Дивата свиня се приближи първа, спря за миг и огледа загиващото животно. Сърната надигна глава и в големите й очи се появи неописуем ужас. Но дивите животни не знаят що е жал. Без капка злоба свинята пристъпи, захапа шията на животното и с едно стискане угаси остатъците от живот в него. Направи го така естествено, сякаш откъсна снопче миризлива трева.
Глиганчетата лакомо се спуснаха към топлото месо. Майката разкъса корема и те най-напред изядоха вътрешностите. Но не бяха толкова гладни, че да изядат цялата плячка. Майката ги заведе в близкия гъсталак, разрови шумата и уморени от продължителното преследване, малките бързо заспаха. Дивата свиня искаше да се върне при трупа на сърната, но, изглежда, и друг беше тръгнал по следите на раненото животно.
Неочаквано майката трепна. Глиганчетата вдигнаха глави и неспокойно се ослушаха. По следата с пушка на рамо вървеше двуногото същество. Спря се при тялото на сърната, наведе се и огледа следите. После отвори раницата си, извади от нея голяма скоба и я положи до разкъсаната сърна. Надигна се и бавно пое назад.
Дивата свиня го проследи с малките си черни очички, завъртя се и безшумно поведе стадото в обратна посока. Не знаеше какво беше намислил човекът, но инстинктивно се досети, че не е дошъл само за да види колко от месото на животното са изяли.
На другата сутрин се върнаха при своето леговище и там намериха два глигана. В първия момент майката злостно изфуча, но, като се приближи и помириса телата им, спокойно изгрухтя и легна в леговището си. Майката беше познала своите миналогодишни рожби. Не след дълго и малките глиганчета познаха по-старите си братя.
Гората се готвеше за дългата и студена зима. Дърветата молитвено протегнаха към небесата своите голи клони. Кълвачът все по-рядко почукваше по дебелите стволове и смехът му заглъхна. Сойките прелитаха угрижено от дърво на дърво и само враните като че ли тържествуваха. Летяха на големи ята над гората, виеха се над поляните и, щом откриеха трупа на някой елен, с неописуем крясък се спускаха над тялото му.
С падането на първия сняг към стадото се присъедини още един член. Това беше грамаден, червен глиган. Дивата свиня се сдружи с него през миналата зима. Младите глиганчета се страхуваха. Беше с дълги и остри като игли бивници. Малките му очи едва се забелязваха, а зурлата му почти се сливаше с дебелия врат.
Още първия ден глиганът се приближи до майка им и, като грухтеше доволно, започна да я души. После неочаквано я надигна със зурлата си и я отхвърли встрани. Дивата свиня едва се задържа на четирите си крака. Глиганът тръгна към нея и изгрухтя някак особено. Дивата свиня побягна няколко крачки, но скоро се спря и погледна изпитателно грубия си кавалер.
Той пак се приближи и пак като на шега я надигна и отхвърли напред, но за учудване на малките майка им въобще не се ядоса, сякаш тази груба игра й харесваше. Трите млади глиганчета наблюдаваха големите животни и всеки миг бяха готови да побягнат. Но техните по-стари братя лежаха спокойно и с интерес наблюдаваха любовната игра на стария глиган. Може би след година и те щяха да започнат подобна игра в някой гъсталак. Всичко, което виждаха сега, ще им бъде от полза.
Изглежда, че грубите обноски бяха неделим ритуал от глиганската сватба и доставяха голямо удоволствие на дивата свиня. А когато глиганът ставаше прекалено груб, тя отскачаше встрани, ровеше корени от земята и мляскаше, преструвайки се, че не му обръща внимание.
Партньорът приближаваше, повтаряйки своето грухтене, отново я повдигаше с дългата си зурла и, раздразнен от миризмата на тялото й, продължаваше да върви след нея. Накрая дивата свиня и глиганът се загубиха от погледите на малките глиганчета и дълго не се връщаха. Малките искаха да последват майка си, но, наблюдавайки по-старите братя, разбраха, че няма какво да търсят там.
От този ден могъщият глиган поведе стадото. Младите послушно вървяха след него. С дългата си зурла той прокарваше дълбоки бразди в земята и подканяше глиганчетата да търсят вкусни червеи.
Изминаха много дни и нощи. Зимата скова планината в ледена броня. В гората напада дебел сняг. Глиганът неуморно водеше стадото, като проправяше пъртина с тялото си.
В един зимен ден към стадото приближи още един самотен глиган. Щом го забеляза, водачът цял настръхна и се спусна срещу пришълеца, размахвайки като бойно знаме късата си опашка. Но самотникът излезе разумен, не дочака приближаването му. Обърна гръб и се загуби в дълбокия сняг.
Силният водач се върна при стадото, доближи до дивата свиня и, като фучеше злобно, няколко пъти я обиколи. Може би с направения кръг той искаше завинаги да запази за себе си майката на малките глиганчета.