Тръгна бавно и внимателно, като избягваше познатите места. Инстинктът му подсказваше, че там може да го срещне съдбата на брата и сестра му. Отдалече заобиколи и младата борова гора, където се беше родил. Там трудно щеше да намери нещо за похапване по това време. Изкачи се до хребета на дългия рид и тръгна по стъпките на сърните.
По тези места вятърът беше навял толкова сняг, че докато младият глиган стигна в подножието на главния хребет, месечината завърши своя път по небосвода. Като се спусна по южните клонове, той долови дразнеща миризма. Спря се, подуши въздуха и определи посоката. Миризмата идваше откъм дънера на клонест смърч. Глиганът тръгна предпазливо и се приближи на един скок разстояние. Спря се. Под клоните на дървото имаше пряспа сняг. Тук много по-осезателно усещаше миризмата на храна. Скочи към ствола на дървото, заби муцуна в снега и захапа нещо меко. Яребицата беше все още топла, но почти не оказа съпротива. Сигурно дълго не е успяла да намери храна в дълбокия сняг и се е приютила тук, изтощена от студ и глад.
Разбира се, младият глиган не знаеше тези подробности и беше сигурен, че сам е уловил живата птица. Лакомо поглъщаше месото й заедно с перата. По тялото му се разля приятна топлина. Изяде и главата на птицата, но все още не се чувствуваше сит. Гладът го поведе по-нататък.
По южните склонове на редките гори се вървеше много по-леко. Тук снегът се топеше бързо и под дърветата се образуваха тъмни петна. Животното почувствува жажда, слезе в долчинката и дълго пи от стичащата се надолу снежна вода. След това мина през водата, намери разкаляно място и заби муцуна в него. Няколко минути рови с надежда да открие нещо за допълване на слабата закуска, а после бавно излезе на брега.
Глиганът спря под една дебела бука и разрови снега. В меката загнила шума намери жълъди, вдигна глава и блажено замляска с дългия си език. Животът тръгваше по старому. Гладът го водеше напред, а опитът го предпазваше от враговете. На разсъмване животното излезе от рядката букова гора, пъхна се под клоните на млади смърчове и проспа целия слънчев ден, заровен в снега.
На другия ден младият глиган подаде глава от гъсталака и при малиновите храсти видя стадо сърни. Животните гризяха напъпилите клонки и обираха изсъхналите миналогодишни листа. На двата сръндака вече бяха порасли нови рога.
Към стадото бавно се приближаваха два елена. Сърните вдигнаха глави и побягнаха към долинката. Преди да прескочат потока, те обърнаха глави, за да видят дали са преследвани, и успокоени, преминаха водата.
Двата елена се спряха при малиновия храст, подушиха следите на сърните, а после първият от тях приближи до дебел явор. Приведе се и като че ли прегърна ствола на дървото. Започна да движи глава надолу, нагоре и встрани и изведнъж единият рог падна в снега. Животното облекчено вдигна главата си и силно я разтърси. Само с един рог на главата то изглеждаше като чудовище от приказките.
Младият глиган изчака елените да отминат и дълго наблюдава огненото кълбо на слънцето. Блясъкът на снега дразнеше очите му. Времето омекна. След много дни и нощи кълвачът отново се разсмя в клоните на дърветата, а свраките крещяха някак по-меко, без злоба в гласа. Животните в гората се раздвижиха. Елените цял ден кръстосваха полянката, еднорогият очука и втория си рог и сега по-леко вдигаше нагоре голямата си глава.
Младият глиган излезе едва надвечер. Порови под старите буки, похапна набъбнали жълъди, но неочаквано задуха студен вятър. Животното вдигна глава и се огледа. По небосвода плуваха космати, тъмни облаци. Скоро заваля мокър сняг. Глиганът сякаш се разколеба, върна се във временното си леговище и отново легна. През нощта снегът се обърна на дъжд. Вятърът промени посоката си и стана по-топъл. Сутринта слънцето изгря над окъпаната гора. Облаците се вдигнаха високо и отплуваха на запад. Тъмните петна под короните на дърветата бяха пораснали през нощта, а наоколо в долчинки и вади весело клокочеха пролетните води.
Предпазливият глиган прекара деня в леговището и едва като се стъмни, излезе пред младите смърчове. Огледа поляната, приближи се до ствола на един смърч и дълго чеса гърба си. После се отърси и тръгна напосоки из редките храсталаци.