Почувствувал моментно надмощие, пришълецът се подготвяше за решителния удар. Дубравишкият глиган го заобиколи със същото намерение. Внезапно подскочи вдясно. Другият глиган не схвана веднага намерението му и отскочи вляво, за да посрещне нападението с глава. Но водачът на стадото се извъртя обратно и светкавично нападна открития хълбок. Успя да забие и двата си бивника в корема на пришълеца, изпъна се и с рязко движение вдигна нагоре глава.
Из гората се разнесе болезнен хриплив стон. От корема на пришълеца рукна кръв. Той залитна встрани, предните му крака се подгънаха, но въпреки болката животното опита да се надигне и да продължи борбата. Дубравишкият глиган не чакаше. Той още веднъж заби дългите си остри бивници в корема на противника и повтори движението на главата напред и нагоре. Това реши всичко. За втори път се разнесе болезнен стон и върху снега се изсипаха вътрешностите на едрото животно.
Водачът на стадото, опръскан и заслепен от пролятата кръв, не знаеше що е милост и продължаваше да нанася удари в корема. Около смъртно ранения глиган се образува грамадно червено петно. Тънката снежна покривка попиваше жадно кръвта, а тялото на глигана конвулсивно потръпваше.
Водачът на стадото се спря, огледа разкъсаното тяло на съперника си, обиколи го няколко пъти и с бавни крачки се върна при дивата свиня. Малките се дръпнаха встрани и гледаха със страхопочитание победителя. А свинята сведе глава пред него и кротко изгрухтя.
Все още ядосан, дубравишкият глиган изфуча и започна да я удря с глава. Нейното покорство го поуспокои, но той не престана да я хапе и блъска, докато свинята не тръгна напред и не се изгуби от погледа на малките.
Жестоката борба и предсмъртният стон не останаха стаени. Дочу ги лесничеят, тръгнал на обиколка из своя участък. Той бързо пое към звука, мислейки, че вълци или рисове са нападнали някой глиган. Но това, което намери, го изненада. В средата на една малка полянка откри огромното тяло на убит глиган. Помисли си колко голям ще да е убиецът и изтръпна.
Навярно беше същият глиган, който никога не излизаше в полето и оставяше своите отпечатъци само край реката. За него се говореше много. Леговището му беше в непристъпните храсталаци под Дубравица и отдавна никой не го беше виждал. Ловците определяха височината на гърба му по следите върху дебелите дървета, където се беше чесал след калната баня в блатото.
Лесничеят очисти тялото на убития глиган, но сам не можеше да го отнесе до селото. Той се върна веднага и още същата вечер ловната дружинка се събра на съвещание. Решиха да огледат гъстата смърчова гора, да поставят засада по пътеката към буката и да се опитат да убият опасния глиган. Лесничеят предупреди да не стрелят по дивата свиня. Разбраха се, че за месо ще убият няколко от миналогодишните глиганчета, но най-напред всеки трябваше да стреля по водача на стадото.
После дълго говориха за трофея му. Виждаха го закачен на стената в клуба и се радваха като големи деца. Бяха обхванати от ловна треска и от някакво предчувствие, че този път ще застрелят дубравишкия глиган.
Ловът започна по плана. В ранни зори ловците още веднъж провериха всичко. Обиколиха младата смърчова гора и по следите разбраха, че глиганът и стадото са там. Стрелците заеха местата си. Четирима от тях, въоръжени с добри пушки, се смесиха с гоначите.
В девет часа ловците започнаха. Гоначите тръгнаха из гъстата смърчова гора, като удряха с тояги по дърветата и викаха за кураж. Напредваха бавно, шибани в лицата от острите клони. Тези, които водеха със себе си кучета, тръгнаха начело, теглени по следите от верните си помощници.
Дубравишкият глиган усети миризмата на двуногите същества и на кучетата. Надигна се бързо и поведе стадото срещу вятъра. Водеше го към мястото, където ловците бяха направили засадата. Отначало бягаше пръв, но щом гората се разреди, той внезапно се закова. Може би се сети от премеждието от първата година на своя живот. Няколко мига стоя така и лови миризмите, носени от вятъра. А стадото продължи своя бяг напред.
И в този миг глиганът забеляза малко встрани зад себе си човек. Вървеше из гората и удряше по дърветата. Огледа се и видя цяла редица двуноги същества. Мъжете още не го виждаха. Глиганът събра смелост и се спусна срещу тях. Тогава те го забелязаха и побягнаха, като викаха силно и сочеха с ръце към него.