Не, така не бива да стрелям. На такова разстояние рискът е много голям. Може само да раня красивото животно и после иди го търси из храсталаците на цялата гора. По-добре да изчакам, нищо че изпуснах удобния случай…
Ето че той видя вече сърната. Тя е обърнала към него глава и също го наблюдава. Веднага личи, че не се срещат за първи път в живота си. Сърната стои като статуя, извила гордо шия, поотворила муцунката си, упоена от миризмата на очаквания мъжкар. Само него е търсила из корията. Може би е избягала от по-младите и неопитните, за да намери своя другар, а може би само на мен така ми се струва…
Едрият сръндак се приближи с вдигната глава, но сърната се завъртя грациозно, подскочи и побягна към хълма. Мъжкарят не се изненада и, без да се спира, се впусна с високи скокове след нея, като я заобикаляше в широка дъга. Сърната направи няколко кръга и като забеляза, че мъжкарят я догонва, се завъртя на сто и осемдесет градуса и побягна към гората. Мъжкарят се изправи на задните си крака, също се завъртя и още по-бързо се спусна след нея. Още няколко мига и тъмната дъбова гора скрива от очите ми двете животни. Настъпва предвечерна тишина и сякаш гонитбата не се е състояла, като че ли двете животни не са били пред очите ми, а всичко това е било кратък сън в още по-кратка дрямка.
Не, не е било сън, ясно личат широките кръгове в ечемичената нива, ръцете ми още треперят от напрежение. Поглеждам часовника си, изминали са само петнайсет минути. Ако не бях загубил толкова време да наблюдавам сръндака с далекогледа, когато стоеше в края на гората, вече щеше да бъде мой! — Укорявах се сам. Но второто ми „аз“ се обади в защита: Ами ако беше някой друг, по-млад, нямаше ли да ти бъде още по-неприятно, че си сбъркал?" Оставих двамата в мен да спорят, а сам бях недоволен от себе си. Факт е, че загубих много време да му се любувам. С моето бавене почти винаги нещо развалям…
Поглеждам все още светлеещия небосвод, погледът ми потъва в неговата спокойна безкрайност. Успокоявам се и леко се усмихвам. Даже се учудвам защо се ядосвам. Какво толкова се е случило? Де да можеше всичко да се свърши с „ако“ … В такъв случай хората отдавна да са свалили рая на земята. Не, няма „ако“, просто пропуснах първия случай, а кой е казал, че той ще бъде последен?
Съмненията обаче продължават да ме измъчват. Да бях малко по-бърз и… А какво ще стане, ако вече не излезе от гората? … В този сезон може да се увлече в гонитба и да премине в друг участък. Няма ли трудът ми да отиде напразно?
Трудно може да се отговори на такъв въпрос. Ясно е, че загубих първия рунд, а дали ще има втори — засега не се знае. Но всичко не може да се предвиди, а ловът изисква спокойствие и главно здрави нерви…
А може би още тази вечер ще излезе на паша, гонитбата изисква сила. И това е възможно, но всяка минута светлината намалява, а в тъмнината, докато не изгрее луната, трудно ще го улуча.
Ще излезе, няма да излезе, е, глупости. Сега ще го срещна на куково лято, ще има да чакам и да броя звездите. Такъв опитен мъжкар не застава пред дулото на пушката всеки ден. Отново ме хващат дяволите. Пак се укорявам, че така дълго му се любувах през далекогледа и се сещам, че същото можех да направя и през пушковия далекоглед. Пак стигам до заключението, че съм некадърник, по-лош ловец и от начинаещ любител, излязъл за първи път на лов в дивата гора.
Започнах бавно да събирам нещата си и от време на време поглеждах към гората. Неочаквано двете животни изскочиха от храстите. Виждам ги с просто око и не мога да повярвам на очите си. Бързо слагам шапката в чатала, върху нея пушката и следя сръндака, но вече през пушковия далекоглед. Само за миг да се спре и е мой!… Сърната обаче все още бяга. Вече не така бързо, често обръща глава към своя другар, но, общо взето, поддържа едно темпо. Сръндакът я следва по петите, двете животни дишат тежко, сърната е поотворила уста и хълбоците й се надигат често, често. Не бяга от страх пред мъжкаря, не си играе на кокетна. Просто тичането е необходимо, за да си загрее тялото и раздвижи кръвта. За сигурно оплождане е необходимо целият организъм да бъде загрят и по-топъл, отколкото този на мъжкаря. Само в такъв случай всичко ще бъде наред, а дългото бягане е съществен елемент от сватбения обряд.
Следя двете тела с далекогледа на пушката, Моля се да спрат само за миг, изгарям от нетърпение. Тялото ми е плувнало в пот, а животните все тичат. Изведнъж сърната свива към храстите и аз едва не се изкуших да стрелям в движение по едрото тяло на сръндака.