Умореният ловец вече не чувствуваше никаква радост от успешния лов. Бавно тръгна по обратния път към селото, съпроводен от прокобните крясъци на совата. След два дни се върна при пещерата, огледа следите и разбра, че глиганът не е напуснал скривалището си. Но победата над старото животно пак не го зарадва. Сега можеше да влезе и отреже трофея на своя глиган. Ловецът седна пред пещерата, дълго мисли върху смисъла на живота и причинената от него смърт и пак се върна в селото.
По водите
Ондатрата от тихия залив
Ято диви патици каца във водата и дълго пляска с криле. Най-опитната от тях обикаля залива, оглежда внимателно бреговете и, доволна от спокойното място, подканя по-младите да свият глави под крилете си за кратка почивка. По брега на канала щурците повтарят упорито своята проста и безгрижна песен. Малко по-надолу сред върбалака тъжно се обажда огладняла сова, а ниско над тихата вода прелитат прилепи.
Широкият канал отвежда водите си към Малък Дунав. Совата полита над върбите, издига се и кръжи над тихия залив. Тя отдавна е забелязала ондатра, изправена в подножието на дигата, но знае, че това не е плячка за нейните нокти. Това не е младо любопитно животинче, което може леко да вдигне и отнесе в гнездото си за храна на малките. А с такова удоволствие би забила нокти в мекия кожух! Само че ондатрата е опитна и силна. Совата знае, че тя е опасен противник.
Веднъж, отчаяна от неуспешния си лов през нощта, совата се спусна върху нея, заби острите си нокти в гърба на животното, но не успя да разбие главата й с човка. Пъргавото животно изпусна речната мида, извърна се по гръб и притисна крилото на совата към земята. Хищната птица пусна животното, опита се да излети, а ондатрата захапа крака й. Оттогава й остана белег от зъбите на ондатрата. В тази нощ загуби и много пера от опашката си, затова дълго време не можеше да управлява точно своя полет.
Оттогава совата знае, че ондатрата не е плячка за нея и никога не повтори нападението си. За сметка на това пък няколко пъти успя да улови малки ондатри. Те не умееха да се бранят и костта на главата им беше по-мека. Само дето пищят толкова пронизително, когато викат на помощ своите родители. Совата е гладна, тя лети дълго над канала, но не може да открие нищо друго освен старата ондатра.
Малкото космато животно също забелязва совата и следи под око полета й, но не се тревожи, защото е загрижена от спадането на водата в канала.
На стръмния бряг вече се вижда част от отвора на нейното леговище. Дълбоко в дигата тя има тъмна, уютна бърлога. Водата никога не беше спадала толкова, че да открие входа, но сега… Ондатрата угрижена събираше снопчета трева и ги трупаше близо до отвора. А в тъмната бърлога спокойно почиваше четвъртото поколение млади животни. Няма да измине много време, отново ще настъпи пълнолуние, а те вече трудно ще се различават от родителите си.
Щом здрачът покри водата и бреговете на канала, от съседното малко леговище излезе мъжкарят. Той се огледа и се излегна върху спокойната вода. Мъжкарят не живееше със семейството. Предпочиташе да бъде сам в малката бърлога, докато израснат малките ондатри.
В тихия залив не го безпокоеше никой и животното прекарваше по-голямата част от времето си в сън. Излизаше вечер и заедно с ондатрата извеждаха малките по полето. Покрай брега на канала и във водата имаше достатъчно храна. Наоколо растеше вкусна тръстика с мека сърцевина, всякакви видове водни растения и меки треви, а на дъното на канала имаше в изобилие речни миди и раци.
Въпреки това майката и бащата извеждаха своето семейство в полето. Под овощните дървета те намираха сладки плодове. Похапваха зеленчуци, с удоволствие гризяха сочната люцерна и преди да се пукне зората, се връщаха сити в леговището.
Но тази вечер и мъжкарят не мислеше за храна, а тревожно наблюдаваше все по-ясно очертаващия се вход на семейното леговище. Двете ондатри се спогледаха. Не можеха да проумеят защо водата в канала спада така бързо. Не знаеха, че може би километър по-нагоре срещу течението хората черпеха вода за напояване на зеленчуковите градини.
Старата ондатра трепна, завъртя се и започна да трупа насъбраните снопчета трева в отвора, като ги замазваше с рядка кал. Когато тревата свърши, тя бързо се гмурна и не след дълго донесе ново голямо снопче водорасли. Обърна глава към мъжкаря и тихо изписка. Той очакваше този сигнал и с готовност се гмурна след нея. С общи усилия те запушиха дупката, после майката влезе през долния вход и изведе шестте млади ондатри.