Изплува на повърхността и огледа небосвода. Опасната птица беше отлетяла, а бреговете бяха пусти. Опъна се върху водата и се остави бавно да я носи течението. Малките ондатри последваха примера й и няколко минути лежаха спокойно.
Но едно от тях не издържа, гмурна се във водата и след малко погъделичка братчето си по стомаха. Водата наоколо се развълнува, малките започнаха весела, безгрижна игра. Ала скоро майката изписка тихо и младите престанаха да се гмуркат. Мъжкият беше проверил нивото на водата около горния вход и угрижено плуваше към тях. След малко двете възрастни ондатри поведоха малките си към другия бряг. Майката остави семейството в тръстиката и сама пропълзя на разузнаване.
Мъжкият застана пред младите и започна да им показва как да нагризват тръстиката и издърпват сочната сърцевина. Женската бързо се върна, преплува обратно канала, сякаш забравила нещо на другия бряг, излезе при горния вход на леговището, внимателно провери засъхналата кал в дупката, гмурна се към втория вход. Разшири го, пропълзя в леговището и отвътре затъпка по-здраво отвора. Огледа уютната бърлога и спокойно се потопи във водата. Изплува на другия бряг между своите млади ондатри. Сега вече можеше спокойно да изведе малките си зад дигата в люцерновото поле.
Сочната трева ухаеше, но животните не гризяха дебелите стебла. Вървяха сигурно към определената цел. В другия край на полето ги чакаха сладките ябълки и те дълго ядоха от едрите плодове.
По звездния небосвод пое своя път бледият сърп на луната. Нощта превали. Совата вече не се обаждаше — сигурно се беше прибрала в гнездото си след успешния лов. Семейството ондатри се беше събрало под една ниска наклонена ябълка и събираше нападалите плодове. Когато запасът се свърши, майката пропълзя по ствола и разклати клоните. Няколко ябълки тупнаха на земята. Но това не беше достатъчно и майката започна да прегризва дръжките на плодовете, а малките с удивление наблюдаваха движенията й.
Когато сметна, че е накъсала достатъчно плодове, тя слезе от дървото и се присъедини към другите. Сред високата люцерна ондатрите се чувствуваха в безопасност. Щом се нахраниха, те подновиха своите безгрижни игри под зоркото наблюдение на майката.
Преди разсъмване люцерновата нива се ороси. Небето на изток побледня, а не след дълго зорницата потъмня и изчезна в безкрайния светлеещ простор. Старата ондатра поведе семейството си обратно към канала.
Неочаквано между тях изскочи малка тънка сянка. Майката издаде звук, подобен на звука от отварянето на шише, и се спусна към водата. Майката не се решаваше да се бори с жестокия пор. Огледа се във водата и откри, че едно от малките липсва. Но какво друго можеше да направи, освен да се погрижи за останалите живи, като бързо ги скрие в уютната бърлога? Мъжкият огледа още веднъж тихия залив, проследи сенките по стръмния бряг и последен се скри в своето малко леговище.
От другата страна на дигата порът завършваше ранната си закуска. В този момент женската доведе при него четири малки порчета. Огледа остатъците от жертвата и недоволно изръмжа срещу мъжкия. Той се дръпна, подуши малките и започна да се облизва. Само след минута от малката ондатра останаха парчета кожа и кости.
През това време женският пор пълзеше по дигата и душеше следите. Така стигна до билото, вдигна глава и подуши въздуха. После още по-уверено се спусна по следите, които я заведоха до мястото, където ондатрите скочиха във водата. Малките порчета се дотътриха след нея, но майката не им обърна внимание. Тя душеше наоколо и не можеше да разбере, къде са се скрили черните дребни животни.
Внезапно спря пред запушения изход, подуши прясната кал, дръпна няколко стръка водорасли и залепи нос в образувалата се дупка. В това време мъжкият се беше изправил на билото на дигата и оглеждаше пустите брегове.
Женската стръвно загриза тревата и с лапите си започна да изхвърля калта навън. Прясната кална тапа подаде леко. Входът за бърлогата беше отворен. Женската се втурна навътре като стрела. Ако ондатрата беше сама, може би щеше да се опита да се бори, но сега трябваше да бяга и да изведе малките си в безопасната вода. Затова тя нададе познатия звук и скочи към долния изход. Три от младите ондатри успяха да я последват, но другите две, свикнали да излизат през горния отвор, се объркаха и останаха в бърлогата. Порът явно не посещаваше бърлогата за първи път, защото бързо откри долния изход и застана пред него.