Выбрать главу

Младите порчета нахълтаха след майка си. Борбата беше кратка. Младите зверове нападнаха и мигом разкъсаха двете ондатри. Едва като заситиха стомасите си, те се дръпнаха назад и към жертвите пристъпи майката. Тя доизяде остатъците, подуши стените на бърлогата и се наведе над отвора, водещ към дъното на канала.

Старият пор беше седнал пред дупката и пощеше лениво козината по гърдите си. Щом първото порче подаде глава от дупката, той прекъсна заниманието си. Птиците от околните дървета се разпяха, сякаш нищо не беше се случило. Ниско над порчетата прелетя сойка и разнесе новината за тяхното присъствие по протежение на канала. Майката изсъска и въведе малките в леговището на ондатрата, а порът се огледа и изчезна от другата страна на дигата.

Старата ондатра с трите живи рожби отплува срещу течението. Скоро ги догони и мъжкият. Животните плуваха под вода, като рядко показваха глави, за да си поемат въздух. Този път грижливата майка остави на бащата да води семейството.

Плувайки под водата, ондатрите виждаха добре всяка извивка по пясъчното дъно. Те се движеха по средата на канала, малки рибки се стрелваха на всички страни и се загубваха в корените на тръстиката. След около половин километър мъжкарят изви опашката си като кормило и се насочи към брега. Ондатрите изплуваха от водата и се скриха между високите стебла на зелената тръстика. Там никой не можеше да ги забележи. Седяха неподвижно, като издялани от камък. С дребните си очички следяха всяко движение наоколо, а малките им остри уши улавяха всеки лек шум.

Утрото трепти, окъпано в лятна роса. Влажната земя дими, огрята от слънцето, и тревите наоколо ухаят. Бреговете на канала жълтеят от цветя, а ниско във водата е израсла млада тръстика. Ниско над канала летят пъргави водни кончета. Отдалече забелязват с изпъкналите си очи пеперудите и ги улавят. В плитчината се е спряла едра щука. Топли се под слънчевите лъчи и отдалече изглежда като парче дърво. Към нея се приближават две рибки и щуката светкавично напада едната. Втората с отчаян скок се гмурва във водата и подплашва всички дребни рибки в залива.

Щуката се спуска към дъното, ляга на пясъка и отново заприличва на парче дърво.

Във водата близо до петте ондатри се движи речна мида. През полуотворените й черупки тече вода, филтрира се и отлага потребната за мидата храна. С малките си подвижни очички ондатрите я забелязват, но все още са така изплашени, че не рискуват да излязат от гъстата тръстика. Пък и в момента вниманието им е привлечено от нещо друго…

По тясната пътечка се приближава човек на колело. Той ритмично движи крака, колелата се въртят и опасното същество бавно отминава. Така, клекнали до пояс в хладката вода, ондатрите изчакват залеза на слънцето. А когато сенките се сляха в едно и здрачът забули бреговете на канала, плахите животни сякаш се съживиха. Майката и бащата се гмурнаха под водата, уловиха по една мида и започнаха да се хранят. Малките се приближиха до тях, но не получиха нищо наготово и сами се спуснаха да търсят храна. Гладните стомаси в този случай им бяха най-добрите съветници.

Но колко е необходимо, за да се нахрани скромната ондатра? Няколко миди или снопче зелена трева и стомахът за няколко часа е задоволен. След малко семейството ондатри се озова в средата на канала. Те разпънаха крака и се оставиха водата да ги носи по течението.

Старата ондатра и бащата често се потапяха под водата и оглеждаха стръмните брегове. Бавното течение ги довлече до опръсканото с кръв леговище. Тогава майката леко изписка и всички се потопиха във водата. Така плуваха продължително по течението, мъжкият водеше семейството и бавно зави към брега. Малките изплуваха над водата, а той огледа надвисналия бряг. Изглежда, мястото му хареса. Подаде глава над водата, пое въздух и отново се гмурна. В брега намери пукнатина и започна да дълбае в нея.

Женската се гмурна, огледа избраното място и като го одобри, започна да помага на мъжкия. Двете животни се сменяваха и в пукнатината се образува широк отвор. Мъжкият влезе навътре и още по-упорито заработи с острите нокти на десетте си пръста. Женската поемаше изкопаната пръст и със задните си крака я изхвърляше навън.

Младите ондатри се потопиха под водата и любопитно огледаха работата на родителите си. След малко се опитаха да влязат в отвора, но за тях нямаше място и възрастната двойка ги прогони.

Отначало мъжкият дълбаеше отвора хоризонтално, но после започна да дълбае нагоре. Когато водата престана да се изкачва подир тях, те направиха отвор, подобен на котел, и изплуваха на повърхността да си починат. Младите ондатри си играеха в крайбрежната тръстика и огризваха младите стъбла. Родителите се приближиха до тях и закусиха от сочната сърцевина. После се спуснаха на дъното, намериха по една речна мида и я изядоха като десерт.