Неочаквано ондатрите попаднаха в силен водовъртеж. Отчаяно загребаха към брега, но водната сила ги теглеше надолу, вълните бучаха в ушите им и стихията надделя над тях. Водата ги завъртя спираловидно, свлече ги на дъното и ги изхвърли по-надолу, в тихи, спокойни води. Омаломощени от борбата с водната стихия, трите ондатри останаха да лежат на дъното със затворени очи. Едва когато въздухът им свърши, изплуваха на повърхността и останаха учудени, че водната стихия е преминала толкова неочаквано. Бързо доплуваха до брега, клекнаха сред гъстата трева и започнаха подробно да оглеждат новото място.
Навсякъде беше спокойно. До ушите им долиташе монотонният шум на падаща вода от помпената станция. Пред тях се простираше широка водна площ. Най-едрата ондатра се окопити първа и пропълзя по наклонения бряг. Мъжкият и другата сестра я последваха. Трите животни се спряха до един изгнил пън и оттам наблюдаваха непознатата местност. Всичко тук беше много по-различно, отколкото по бреговете на тихия залив. Само нощта беше тиха, както около канала, където се бяха родили и израсли.
От широката река подухваше тих ветрец. От края на гората се обади сова и плахите животни се свиха край един пън. Между дърветата на близката гора летяха светулки. Трите животни дълго седяха така, но гладът ги принуди да тръгнат да търсят храна.
Вече се разсъмваше, когато най-едрата ондатра намери охлюв. Вдигна го с предните си лапи и без да се колебае, го изяде. Месото така й хареса, че веднага се огледа за втори. Скоро намери и го изяде, без да се интересува от другите. По неин пример те започнаха да обръщат листата и да нагъват от мекото вкусно месо.
Из гората се носеха най-различни миризми. По тревата блестяха капчици утринна роса, а нощните хищници вече се бяха оттеглили в своите леговища. Утрото настъпваше с тържествен хор от птичи гласове.
Ондатрите се спряха учудени на брега на реката. Едва сега имаха възможност да видят широчината й. Не можеха да разберат как така изведнъж тихият канал се беше превърнал в широка река. Течението беше бързо, вълната гонеше вълна. Другият бряг се губеше в утринна мъгла, а в средата на реката се виждаха малки острови.
Най-едрата ондатра изпита желание да доплува до съседния бряг. Какво ли я влечеше натам? Животното влезе във водата и пое навътре. Погледна напред, но внезапно почувствува, че течението я влече надолу и силата на нейните лапи не е достатъчна, за да поддържа избраната посока. Смътно се досети за снощното преживяване и като ужилена свърна обратно към брега. Излезе от водата и клекна между брата и сестра си.
Дълго седяха трите животни на брега на голямата река и мястото все повече не им харесваше. Каменистият бряг е с малък наклон, в него не може да се направи леговище. След малко трите ондатри се спуснаха към малък остров надолу по течението на реката. Излязоха на брега, огледаха околността и някак изведнъж се почувствуваха по-сигурни. Никой не можеше да се приближи към тях, без да го забележат навреме.
Младите животни се отпуснаха и увлечени в игра, не забелязаха високо в небесата хищната птица. Едва като се спусна към тях, скочиха във водата и се спасиха от орела. Изплуваха над водата и ниско над главите им прелетя ято диви патици. Ондатрите не се страхуваха от тях и излязоха отново на брега.
Миг след това откъм слънцето се спусна като камък речен рибар. Орелът със своето безуспешно нападение му бе издал местонахождението на плячката и невинно изглеждащата птица вдигна с дългия си клюн младия мъжкар. Със закъснение двете ондатри скочиха във водата. Ушните и носните отвори от само себе си се затвориха и те легнаха на пясъчното дъно. Водата там течеше по-бавно и плавно разклащаше завесата от тъмнозелени водорасли. Около тях плуваха изплашени рибки.
Животът в дивата природа е пълен с изненади. След няколко минути двете ондатри подадоха глави над водата и потърсиха своя брат. Но него вече го нямаше. Животът на дивите животни е такъв, те нямат много време за съжаление. Двете ондатри бързо забравиха своя брат.