Напуснаха наглед безопасния остров и доплуваха до друг, по-голям, обрасъл с върби и храсти. Клоните на върбите бяха облепени с тиня почти до върховете — чак до там са стигали пролетните високи води. Ондатрите се скриха под сведените клони на върбите и заоглеждаха кресливите чайки. Не бяха виждали толкова много птици на едно място. Едни са кацнали във водата и се люлеят върху вълните, други летят ниско и се вглеждат с изпъкналите си очи, сякаш току-що са загубили скъпоценните си брошки и сега упорито ги търсят.
В този миг от другия бряг над водата полетя ястреб. Чайките мигновено се наредиха в редица срещу него. Рибите бягат пред хищната птица към средата на реката, а гладните чайки я пресрещат и лакомо я кълват.
Ондатрите наблюдават всичко и са много неспокойни. Често се гмуркат под водата, плуват около острова, оглеждат бреговете и предпазливо подават плоските си мустакати муцунки над леките вълни. Над тях прелитат водни кончета. На пръв поглед изглеждат красиви и невинни с тънките си телца и прозрачни криле. Сякаш са създадени за украса на дивата природа. Но това е само на пръв поглед. В действителност те са по-големи хищници и от едрите зверове. С изпъкналите си големи очи виждат всичко наоколо и мигновено нападат. Изяждат толкова много, че нямат равни в сравнение с големината и тежината на тялото си. Дори ларвите им, развиващи се по дъното на реката, не са миролюбиви.
След дългото плуване ондатрите почувствуваха глад. Затова излязоха в плитката вода и загризаха стъблата на тръстиката. По високия бряг, под влажните листа на водните растения те можеха да намерят охлюви, но се страхуваха да излязат посред бял ден по непознатите места. Водата, в която се гмуркат при опасност, щеше да остане далече зад тях. А животните се придържаха към златното правило — по-добре скромна храна, но дълъг живот, отколкото неочаквана плячка, свързана с опасност.
А ондатрите още не познават опасностите, скрити в голямата река. Това не е спокойният, тих канал с прозрачна, плитка вода. Докато се пазеха от опасностите, скрити по брега и вътрешността на острова, не обърнаха внимание на една щука, скрита в сянката на върбов клон. През отворената й уста влиза вода, а през хрилете излиза. Гръбначната й перка леко потрепва. Отдавна не е уловила нещо по-едро, все залъгва стомаха си с дребни рибки.
Сега има възможност да похапне тлъсто, топло месо, но не бива да бърза. Следи младите ондатри, изучава движенията им при гмуркане и излизане от водата и избира най-подходящ момент за нападение. Внезапно удря с опашка и светкавично се спуска напред. Устата и, пълна с наклонени към гърлото зъби, се разтваря и в следващия миг по-малката ондатра пищи и се мята във водата, но вече е късно. Около острова се образува кървава пяна. Щуката, захапала едрата плячка, се загубва в дълбините на реката, а останалата сама последна ондатра изскача от водата и се скрива във високата трева.
Така само за няколко дни от шестте млади ондатри остана само една. Изплашена, тя подскача между дивия чесън, папрат и подбел. Но след малко се успокоява, влиза в плитката вода и се свива под корените на храстите. Гладът отново свива вътрешностите й, но тя няма време да съжалява братята и сестрите си, трябва да се храни, за да живее. Тръгва предпазливо по острова и намира охлюви. Похапва и постепенно се успокоява. Скрита под зеления килим от трева и храсти, тя прекарва първата самотна нощ. На разсъмване по навик тръгва към водата. Но отдалеч заобикаля мястото, където загина по-малката ондатра. Може би това стана причина да се приближи към по-малкия ръкав на реката. Тук водата течеше по-спокойно, брегът беше висок и стръмен и по нещо приличаше на брега на канала, където се беше родила. Тесният ръкав криволичи из гъста гора. Дърветата хвърлят дебели сенки от високите брегове, а водата едва се движи.
Младата ондатра плува предпазливо покрай брега. Спокойна е. Отстрани я предпазва високият, подкопан от водата бряг. От него стърчат полуизсъхнали корени и расте хилава трева. Ондатрата усеща, че е намерила подходящо място, но точно в този миг изтръпва и се гмурка под водата. Тук тя не е така дълбока и през нея всичко се вижда като през прозорец. Свита на дъното, ондатрата наблюдава едрото животно, което я изплаши. А то вече минава над нея. Четирите дълги крака се движат ритмично, а над водата животното държи голямата си глава с дебели и дълги рога.
Страхът е по-силен от любопитството и ондатрата бързо отплува към средата на ръкава, но и там не се чувствува сигурна. Плува чак до другия бряг, тихо се измъква между тръстиките и, скрита зад стеблата им, продължава да наблюдава едрото животно.