Еленът се изкачва на другия бряг, спира се и разтърсва голямата си глава. Под слънчевите лъчи проблясват стотици дребни капчици. В следващия миг едрото животно се обръща и изчезва зад дърветата и храстите. Ондатрата се надига, но над нея засвистяват криле. Поглежда нагоре и вижда ято диви патици. Птиците се спускат над водата, пляскат с криле и сякаш се наговарят къде да кацнат. Но младата ондатра не се страхува от тях.
Водата в тихия речен ръкав тече бавно. Ондатрата плува много по-бързо с помощта на задните си крака. Надбягва се с рибите в бистрата вода, като от време на време подава муцуната си, за да си поеме въздух. После излиза на брега, похапва нещо и отново навлиза в хладката вода.
Така премина първият ден в тесния ръкав на Малък Дунав. Слънцето огря младата ондатра за втори път в един тих, широк залив. Без да знае защо, тя хареса мястото, излезе в подножието на високия бряг, похапна тръстика и се скри в подмола между корените на дърветата. После огледа водата в тихия залив. Малките рибки й бяха безразлични. По-едрите кленове се приближаваха предпазливо към брега, спираха се и внимателно я оглеждаха. Полузаровен в тинята, стар шаран пускаше въздушни мехурчета и мърдаше с дългите си мустаци. Като закуси, младата ондатра се зае с утринния си тоалет. На пръв поглед изглеждаше, че се грижи за лъскавия си кожух прекалено старателно, подобно на катеричките. Тези грижи обаче не са продиктувани от животинска суетност. Меката козина на кожуха е мазна, във водата тази мазнина запазва кожата суха и затова козината трябва да бъде винаги вчесана.
След скромната закуска животното се спусна във водата и направи подробен оглед на бреговете на залива. Скоро намери пукнатина в стръмния бряг и, без много да размишлява, започна да дълбае. Като се умори, тя изплува над водата, намери си удобно място в подмола и се отпусна в дрямка.
Високите води бяха застлали подмола със суха трева, мъх и клонки от дърветата. Скрита сред тях, ондатрата се чувствуваше в безопасност. През целия ден нищо не наруши спокойния й сън. Събуди се едва привечер. Огледа залива, след това скривалището си и се спусна бавно във водата. Спря се в гъстата тръстика, пречупи няколко стъбла и изяде част от сърцевината им. После се потопи под водата и продължи започнатата работа. Работи дълго, като често подаваше глава, поемаше си въздух и продължаваше. Като се умори, тя изплува над водата, опъна се и остана да лежи неподвижно в средата на залива.
Дивите патици любопитно оглеждаха животното, заело такава интересна поза.
Направата на леговище отне много време и сили на младата ондатра. На разсъмване животното вече можеше да се скрие в него, но продължи да дълбае по диагонал, нагоре в глинестия бряг. Слънчевите лъчи я свариха сред крайбрежната тръстика. Работила през цялата нощ, тя похапваше сърцевината на стъблата и усещаше на езика си сладникав вкус. Като засити стомаха си, ондатрата пропълзя в подмола, опъна се върху миришещия на гнило мъх и преспа до свечеряване.
Изминаха няколко нощи в упорита работа, докато леговището беше издълбано, застлано с мъх и трева и осигурено с втори вход. Едва след това ондатрата изплува в средата на тихия залив, опъна и четирите си крака встрани и се отпусна. Сега се чувствуваше пълновластна господарка на водите и околните брегове.
Дните минаваха бързо и вече не бяха така топли. Нощите се удължаваха и ставаха все по-хладни. Други промени младата ондатра не забелязваше. Що се касае до храната — имаше в изобилие речни миди, водорасли и различни горски плодове. Само сърцевината на тръстиката се втвърди и не беше сладка. Всяка вечер тихият залив гъмжеше от диви патици. Едни излитаха, други прелитаха и на висок глас си съобщаваха най-важните новини. Младата ондатра се хранеше добре, спеше в сигурно леговище и нищо не смущаваше спокойния й живот.
През една есенна вечер тя тъкмо беше излязла на брега с уловена мида, когато я изплаши силен рев. Огледа се, но не видя нищо, нито по бреговете, нито по светлеещия небосвод. Но ето че ревът се повтори още по-силно. В короните на дърветата задуха вятър, над тихия залив полетяха премръзнали листа. Водата на залива се набръчка от дребни вълни. Младата ондатра не обичаше да плува в такова време. Като лежеше над водата, носните й отвори бяха отворени и заедно с въздуха навлизаше и вода, това я караше дълго да киха. Но въпреки това не се скри в леговището. Любопитството я задържаше, искаше да разбере кой така силно реве.
Над дърветата заплющяха с криле диви патици, но този път не се спуснаха във водата. Това обезпокои животното. От някъде се обади голям воден бик, след него втори, трети … А вятърът духаше все по-силно и по-силно. Непознат страх сви сърцето на младата ондатра. Ревът се чу още по-близо, след това от другия бряг се повтори. Ревяха две животни.