Ето че храстите се раздвижиха и оттам излезе едра кошута. След нея изскочи малко и се сви в краката й. Майката го прогони и вдигна високо глава. След малко на другия бряг се показа мощен елен. Младата ондатра потръпна и смътно си спомни, че това едро животно я изплаши още в първия ден, когато доплува до тихия залив. Докато наблюдаваше грамадното животно с дебели и дълги рога, до кошутата се изправиха още две, а след тях излезе водачът на стадото. Мощно изрева срещу самотния елен. Той вдигна глава, рогата му се допряха чак в хълбоците. От гърлото се чу дълбок стон и последва мощен рев, отговор на съперника.
Водачът на стадото пропъди кошутите назад в храстите, върна се на брега и още няколко пъти силно изрева срещу пришълеца. Над дърветата изплува бледата луна. Храстите придобиха причудливи форми на допотопни животни. Вятърът стихна, дребните вълни изчезнаха, а на двата бряга един срещу друг стояха двата елена.
Любопитната млада ондатра стана свидетелка на двубоя между двете грамадни животни. При всеки удар на рогата тя потръпваше, но продължаваше да наблюдава жестокия двубой, докато едно от животните не падна във водата. Тогава и тя се гмурна, преплува под вода до другия бряг и влезе в своето топло леговище. През следващите дни, като се събуждаше от мощния рев на елените, вече не се плашеше. Възприемаше го като бурята и вятъра, като нещо извън нея, от което няма какво да се страхува.
На другия ден, като изплува в средата на залива, слънцето още не бе залязло. Младата ондатра огледа тихия залив и високите брегове, не забеляза нищо обезпокоително и се гмурна под водата. След малко изплува към другия бряг, като с предните си лапи държеше едра речна мида. Спря се на мястото, дето бе свикнала да ги отваря, стисна мидата със зъби и хвърли едната черупка в краката си. Там блестяха много черупки, но леговището на видрата бе на другия бряг — около него нямаше нито една.
Месото на речните миди вече омръзваше на младата ондатра. Изяде го без особено желание и пропълзя по стръмния бряг. Може би си спомни за вкусните ечемичени зърна или за едрите сочни ябълки. Надигна се на задните си крака и подуши въздуха. Не, не може да долови приятната миризма. Дренките в съседния храст вече придобиваха цвета на тъмната нощ. Срещу тях в друг храст висяха гроздове от дребни черни плодове, които животното никога не бе опитвало. Любопитството надделя над страха и то тръгна между храстите.
Увлечена в опитване на непознатите плодове, не усети, че към нея пълзи младо диво коте. На ръст то бе колкото нея, но когато го забеляза, вече бе късно за бягство. Хищникът се спря на скок от ондатрата и заплашително изфуча. Ондатрата също показа острите си зъби, подпря се на опашката, готова да се брани. Дивата котка се стъписа, но гладът й даде смелост и тя пристъпи още напред.
Залязващото слънце обагри гърбовете на двете животни с червеникав оттенък. Котката и ондатрата бяха едногодишни, нямаха натрупан опит от такива срещи и затова дълго стояха една срещу друга, без да се решат да нападнат. Ондатрата в момента изглеждаше по-едра, козината по цялото й тяло бе настръхнала и преливаше с цветовете на угасващия огън.
Дивата котка скочи първа. Опита се да захапе ондатрата за шията, но не успя и се търколи встрани. Започна да обикаля жертвата си, за да я нападне отзад, но ондатрата се оказа по-пъргава. Захапа котката за крака, стисна силно, котката болезнено измяука и направи втори опит да забие зъбите си в хълбока на ондатрата, която бързо пусна крака и захапа котката за муцуната. Тя се изтръгна, болезнено измяука за втори път и се дръпна малко назад с прегънат гръб, объркана, но все пак готова за ново нападение.
Миролюбивата ондатра използува объркването на дивата котка, бавно и предпазливо отстъпи към спасителната вода. Но дивата котка придоби смелост и отново нападна. Този път успя да захапе крака на ондатрата. Тя заби острите си зъби в хълбока й и двете животни се търколиха към водата. Близо до брега дивата котка се дръпна, измяука за трети път и ондатрата пусна хълбока й. По пъстрата козина потече червена кръв, но хищникът не се предаваше.
Ондатрата отстъпи още малко назад и отскочи, като си помагаше с опашката. С висока дъга цопна във водата, а котката, увлечена, скочи след нея. Но в следващия миг изпълзя на брега и вече не изглеждаше така страшна. Козината й бе полепнала по тялото, от хълбока й течеше кръв, тя се отърси няколко пъти от студената вода, седна на задните си лапи и започна да облизва раната си.