От този ден младата ондатра никога не се отдалечаваше толкова много от спасителната вода. Скрита в бърлогата си, дълго облизва раната на крака си и, уморена от борбата, дълбоко заспа.
Следващата вечер предпазливо изплува в средата на залива и огледа бреговете. Дивата котка я нямаше. Гласовете на елените вече не се чуваха, много от птиците бяха изчезнали, а само тя и дивите патици оставаха верни на тихия залив.
Гмурна се под водата и не след дълго изпълзя на мястото, дето изяждаше речните миди. Разтвори със зъби черупките, започна да се храни, но по брега забеляза сянка. Изпусна мидата и се гмурна във водата. Изплува сред тръстиките на другия бряг. Подаде предпазливо глава и за втори път в живота си видя човека. Между сухата трева стърчеше само главата му. Младата ондатра потрепера, въпреки че досега това голямо същество не и бе сторило нищо лошо. Усети, че човекът не е сам. До него се чуваше тихо скимтене.
Скоро над тихия залив се спусна ято диви патици. Човекът се скри в тревата, а животното до него тихо изскимтя. След първото ято долетя второ, трето. Птиците шумно крякаха, кацайки във водата. Нощта се спускаше бавно, постепенно силуетът на човека изчезна в тъмнината. От време на време стара опитна патица се обаждаше, сякаш искаше да каже: „Почивайте спокойно, всичко е наред, аз съм на поста си.“
Младата ондатра се успокои и заплува по тихата вода. Потърси още нещо за хапване на дъното и когато подаде глава над водата, чу крясъците на диви гъски.
Големите птици кръжаха над залива. Като забелязаха своите посестрими — дивите патици, без страх започнаха да кацат в тихата вода.
В този момент се чу силен гръм. Младата ондатра забеляза, че от мястото, където лежеше човекът, изскочи пламък. Птиците, вдигайки невъобразим шум, започнаха да излитат в тъмнината. Втория гърмеж ондатрата чу тъпо, вече се бе спуснала на дъното и влизаше в бърлогата си. Но любопитството я накара да погледне нагоре. Точно над нея някак неестествено бе разперила криле дива гъска. Към нея се приближаваше голямо животно с дълга опашка и тъпа муцуна. Захапа дивата гъска, завъртя се и отплува към човека.
Младата ондатра изплува и погледна след него. Кучето вече бе при господаря си, а заливът някак бързо бе опустял. Само совата, дето така безшумно прелиташе над водата, сега плачливо се обади от близката трепетлика. Долу към голямата река се чуха още гърмежи…
Когато луната изплува, над тихия залив отново прелетяха диви гъски. Но този път останаха да летят над гората, а само три се спуснаха да разузнаят обстановката. Една от тях се спусна и кацна в средата на залива. Другите две се върнаха и доложиха, че долу всичко е спокойно. Ето че ятото бързо се спусна и едрите тела започнаха да пляскат във водата. В този момент се чуха още два изстрела. От дъното на ръкава ондатрата забеляза, че две едри тела паднаха във водата и докато другите излитаха, едрото животно се спусна към тях.
Ондатрата не можеше да разбере защо птиците не се вдигат. Едрото животно се доближи до едната, надигна я и я занесе при човека. Но когато се върна за втората, тя изчезна в гъстата тръстика. Животното тихо изскимтя, викаше стопанина си. Но той не можеше да му помогне и кучето се върна при човека…
Бледата луна се скри зад тъмен облак. Гората и заливът се сляха под теменужния воал на есенната нощ. Човекът говореше нещо на голямото животно. След малко то влезе отново във водата, дълго плува из залива, но не можа да открие ранената дива гъска и пак се върна при човека.
Не след дълго ондатрата усети, че човекът и едрото животно си отидоха. Остана само ранената дива гъска. Любопитното животно дълго я наблюдава. Видя как при нея кацна още една дива гъска и двете заедно се скриха в тръстиката над леговището на стария шаран.
Като се връщаше към своето леговище забеляза рибка. Тя се бе обърнала с белия си корем нагоре и дори не потрепваше с перки … Бавното течение я носеше към голямата река. Ондатрата се доближи, подуши я и захапа с острите си зъби. Рибката не потръпна, а увисна между зъбите на животното. Ондатрата разкъса корема й, опита месото и започна бързо да дъвче, като плюеше тънките кости. Главата и гръбначният стълб хвърли върху мидените черупки и заплува около залива. Стигна пак до двете диви гъски, но те бяха скрили глави под крилете си и спяха. Ондатрата поплува още малко из залива и преди да се разсъмне, влезе в леговището си. Уморена от нощните преживявания, легна по корем и скоро заспа…
Събуди се едва вечерта. Седна в тъмната бърлога и се зае да вчесва космите на мекия кожух. През лятото и есента бе пораснала, козината й бе станала мека и гъста. Сега вече никакъв хищник от въздуха не би се решил да я нападне. Трудно би се намерила твар и във водата, която би могла успешно да мери силите си с нея. В борбата ондатрата не ползува само бързината, острите си зъби, но и ноктите на предните си пръсти…