Като изплува над водата, изтръпна от почуда. Всичко наоколо бе побеляло. Бързо се спусна на дъното и оттам погледна нагоре. Още повече се учуди, като видя, че и двете гъски не са отлетели, а плуват малко встрани от дивите патици. Изплува отново и започна подробно да оглежда околността. Бялата пелена е покрила всичко. Брегът е бял, храстите са отрупани с бяло, върховете на дърветата — също. Ондатрата пропълзя на брега, предпазливо подуши това бяло студено нещо, но не усети никакъв мирис. Тогава облиза пелената и почувствува вкуса на студената вода. Убеди се, че бялата пелена не е опасна за нея и се върна спокойна във водата. Около брега се бе образувала твърда, лъскава кора. Тя вече никак не се хареса на ондатрата. Като се върна отново на брега, забеляза, че оставя след себе си следи. Случвало й се бе да оставя отпечатъци от опашката и краката си в рядката кал около водата, но сега следите бяха много по-ясни и забележими отдалеч.
Бавно се изкачи на изгнилия дънер, оттам изпразни стомаха си, погледна назад и видя, че тъмните бобообразни зърна личат отдалеч върху бялата пелена. От дънера скочи върху леда, той се пречупи под тежестта на тялото й и тя потъна в студената вода. Спусна се да търси речни миди. Намери две, вече напълно затворени, приближи се до мястото, където ги отваряше, и бързо ги изяде. След това похапна от премръзналата тръстика и заплува из залива. С периферното си зрение забеляза, че по гърба й се образува твърда, прозрачна броня. Потопи се, заплува под водата и бронята изчезна. Това я успокои — тя се доближи до входа на леговището си и забеляза, че нивото на водата се е доближило до горния му край. Това отново я обезпокои. Влезе вътре, опипа стените — бяха сухи. Но това не бе достатъчно. Отново изплува на повърхността, тревожно се огледа и бързо се гмурна на дъното. Отмери две дължини на тялото си и започна да дълбае нов отвор. Като се умореше, излизаше на повърхността, опъваше се и дълго отпочиваше. Дивите патици бяха свикнали с присъствието й, но двете гъски бягаха надалеч. Може би с нещо им припомняше едрото животно, което така жестоко ги преследваше. Като се умори да обикаля, тя слезе в леговището си и заспа.
Щом се мръкна, отново продължи започнатата работа при новия вход до леговището, сякаш нещо я гонеше. Като излизаше да си поеме въздух, забелязваше, че ледената кора се разширява от двата бряга към средата. При брега вече бе толкова дебела, че не можеше да се разчупи. Дивите патици отлетяха някъде към по-топли води, а само двете гъски неспокойно плуваха по средата на ръкава.
До пукването на второто утро ондатрата успя да завърши работата по втория вход. Изплува спокойно на повърхността, закуси с измръзнала тръстика и скоро се върна в леговището си. Заспа спокоен сън. Беше направила всичко, което бе по силите й, за да бъде сигурна…
Вечерта, като изплува в средата на канала, забеляза, че ледът вече се свързва, а в тясната ивица не плуваха двете диви гъски. Сигурно са се досетили, че и тази тясна ивица скоро ще замръзне. Не изминаха и две нощи, ледът скова ръкава в ледената си броня. За ондатрата настъпиха тежки дни. Прекарваше дългите нощи и кратките дни в бърлогата си. Едва сега разбра, че постъпи много добре, като направи втория вход за леговището си. Водата бе спаднала и ледът скова точно мястото около горния отвор. Ондатрата похапваше по малко от сухата трева, събрана в леговището, и рядко се спускаше по дъното на ръкава. Храната й не бе така вкусна, както през лятото и пролетта, но гладният стомах не предявяваше кой знае какви претенции.
През тази първа зима ондатрата се научи да лови риба. Разбира се, улавяше само болни и слаби рибки, които и без това нямаше да издържат до пролетта. А като не успяваше да хване рибка, похапваше от водораслите по дъното. На вкус те бяха по-хубави от втвърдената тръстика в плитката вода на ръкава.
Но когато ледът скова напълно в ледена броня целия ръкав, ондатрата се затрудняваше да диша. Във водата винаги трябваше да излезе между леда и нейната повърхност. Понякога се налагаше да лови мехурчетата от своето дишане, за да поеме поне малко въздух. Добре, че в бърлогата имаше достатъчно топъл въздух за дишане, който минаваше през порите на почвата.
Когато дните започнаха да се удължават, под леда светлината се увеличи. Ондатрата с удоволствие лягаше под ледената броня върху водата и дишаше чистия въздух.
През тези дни водата в речния ръкав набъбна, в леда се показаха първите пукнатини. През една от тях ондатрата изпълзя и се огледа. Снегът наоколо се беше вече стопил. От клоните на дърветата се топеше корица, по сухата трева блестяха капчици роса, а небосводът бе лазурно син и дълбок. По слънчевите места дивият чесън вече бе израсъл и между стръковете му тя можеше да се скрие.