Изглежда, сомът не бе имал добър лов през нощта и се спусна след нея. Той силно замаха с опашка и изскочи над водата с разтворена уста. Още едно-две замахвания и ондатрата щеше да бъде между зъбите му…
В този момент във водата се мярна тъмна сянка. Ондатрата не й обърна внимание, но сомът внезапно я остави и се спусна към дъното. От преследвач само за миг стана преследван.
Кафявата видра се увлече по едрия лов и се гмурна. Сомът бяга към дълбочините, знае, че видрата не може дълго да издържи без въздух и че само в бързината е неговото спасение. Но видрата му пресече пътя и го принуди да бяга към плиткото. Ондатрата бързо схвана положението. Тя беше спасена.
А видрата вече захапа белия корем на сома: Водата наоколо се оцвети червено. Ондатрата вече не гледаше. Но да бяга към брега не беше безопасно, и видрата влечеше натам своята плячка. Спусна се по течението, като рядко подаваше глава, за да си поеме въздух. Плуваше по-близо до левия бряг, но толкова се беше отдалечила от своя тих залив, че не можеше да мисли за връщане.
Ондатрата излезе на брега и се скри в гъстата растителност. Огледа се наоколо: мястото не беше подходящо, бреговете бяха ниски, течението — бързо. Изчака вечерната тъмнина и отново се спусна надолу.
Преди разсъмване се спря в широка плитчина и тук най-неочаквано се срещна с друга ондатра, малко по-голяма от нея. Вярна на инстинкта си, тя се гмурна под водата. След малко и другата ондатра се спусна на дъното и там двете животни се срещнаха.
Няколко мига се наблюдаваха, а след това едрият мъжкар се приближи, дори допря носа си до нейния. Младата ондатра се дръпна и бързо изплава на повърхността. Мъжкарят също подаде глава, но от другата страна на залива се показа още една мустаката глава. Възрастен мъжкар, по всяка вероятност загубил дружката си по време на топенето на ледовете, подскочи над водата и ядно изпищя.
Ондатрата се гмурна и отплува встрани, а двамата мъжкари се изправиха един срещу друг. Младият сметна, че достатъчно е заплашил пришълеца, обърна се и заплува към ондатрата. Но възрастният мъжкар силно го захапа за опашката и борбата започна. Животните се дращеха и блъскаха, докато успяха по-здраво да се захапят.
Младият стискаше хълбока на пришълеца. Старият се опитваше да захапе крака на съперника си. През това време женската ту се потапяше, ту изплуваше над водата. А двамата мъжкари бясно се блъскаха, водата около тях кипеше. Младият усети мирис на кръв и яростно нападна. Опита се да захапе отново пришълеца, но той не издържа нападението и побягна.
В широкия залив останаха двете млади животни. Ондатрата излезе на брега и започна кокетно да почиства кожуха си. А мъжкарят се опъна над водата и следеше всяко нейно движение. Скоро той безшумно се потопи, изнесе в муцуната си голяма речна мида и тържествено я поднесе на женската. Младата ондатра се поколеба дали да приеме подаръка. Тогава мъжкарят стисна със зъби черупката, разтвори я и отново я поднесе. Женската пое мидата, помириса я, сякаш никога досега не бе вкусвала нещо подобно, и колебливо започна да яде.
После двете животни дълго седяха едно до друго и оглеждаха залива. От другия бряг злобно ги следеше старият мъжкар. Раната силно го болеше, животното чувствуваше как постепенно губи сили и не може да се приближи до леговището си, но все надигаше глава и гледаше към двете млади животни.
Като се стъмни, женската първа скочи във водата, заплува около бреговете и скоро откри леговището на стария мъжкар. Двете животни влязоха там и внимателно огледаха звездообразните коридори. Леговището беше просторно, но разхвърляно, на някои места бе нападала глина, тревата беше мухлясала и миришеше лошо. Ондатрите бързо излязоха от него. Женската заплува в кръг, а мъжкарят издаде странен звук и я последва.
Дълго се гониха из широкия залив. Ондатрата правеше осморки, а мъжкарят плуваше упорито след нея. По едно време женската се увлече и отплува много надолу. Мъжкарят се спусна да я догони, но не успя, излезе над водата и разгъна четирите си крака. Като видя, че вече не е преследвана, женската се върна, побутна го с муцунката си и отново побягна. Така гонитбата продължи до сутринта. Накрая младият мъжкар успя няколко пъти да изпълзи на гърба на женската и двете животни, поуспокоени, клекнаха в тръстиките. Като изгря слънцето, те загризаха сочната сърцевина на тръстиката и се прибраха в леговището на прогонения мъжкар.