След четири седмици, като настъпи отново пълнолуние, младата ондатра роди пет мънички създания. Роди ги вън от леговището и след като старателно облиза всяко едно от тях, пренесе малките си в бърлогата.
От този ден за мъжкаря нямаше място в общото леговище. Наложи се да почисти и малката хралупа в близост до семейната бърлога и оттам да пази спокойния сън на малките.
След четири седмици майката ги изведе за първи път и започна да ги учи сами да се грижат за себе си. Мъжкарят се държеше встрани, а малките ондатри с тъмносиня козина неотстъпно следваха майка си.
Внезапно над широкия залив се разнесе викът на кукумявка. Ондатрата трепна и се гмурна под водата. Малките я последваха към горния отвор на леговището. Майката изчака да влязат, подаде внимателно глава и огледа залива. Кукумявката бе отлетяла, но водата в ръкава спадаше. Това повече разтревожи младата майка…
Лятното утро свари родителите в упорита работа. Ту единият, ту другият изплуваше от водата и изнасяше в муцуната си кал с водорасли за запушване на открития вход… През деня двете животни се скриха наблизо до леговището и от време на време поглеждаха наоколо. Женската няколко пъти влиза през долния вход, за да накърми малките си, и бързаше да излезе при своя другар.
Като се спусна нощта, двете животни продължиха започнатата работа. Затъпкаха здраво отвора и го замаскираха. Сега вече нито един хищник няма да може да подуши семейното леговище. А дори и да се намери някой, животните ще имат достатъчно време да изведат малките си през долния вход в дълбоката вода, в средата на широкия тих залив.