На фона на белия сняг се виждаше отдалече, действително бе по-едър от другите, и когато стадото пасеше, той оставаше с високо вдигната глава — стоеше на пост. А когато цялото стадо почиваше, той се отделяше малко встрани, обикновено с една и съща сърна заедно с малкото сърненце.
През пролетта, когато набъбваха пъпките на върбите и свежата трева се показваше над земята, сърните се разпръскваха. Едни се връщаха по местата, където бяха прекарали миналата година, други си търсеха нови места, но всички майки еднакво грижливо подготвяха условия за живот на новото поколение.
Мъжкарите се оттегляха в най-затънтените места на гората и очукваха ликото от порасналите вече нови рога. Освободени от грижата за стадото, набираха сили за следващия сватбен период. А той идваше така бързо и неочаквано, както си отиваше пролетта. Едва се издигаха слънчогледите до човешки бой и из полето можеха да се видят млади сръндаци посред бял ден. Препускат след сърните в големи кръгове, скриват се с тях някъде из гъстата царевица и не след дълго излизат оттам успокоени, уморени, закрачили бавно из по-ниските жита.
През миналата година наблюдавах остарелия сръндак при гонитбата. Беше зъл и жесток и аз още тогава си обещах, че ако се наложи, няма да спя, но ще поваля този грубиян. Гоних го през целия сезон, но не ми се удаде втори случай да стрелям по него.
Тази година предварително бях проучил къде излиза сутрин и вечер на паша. Беше остарял и посивял, водеше със себе си неотлъчно своята сърна и малкото мъжко сърне с наболи рогца. Оставаше да изчакам до началото на сезона и да му видя сметката.
Щом започна ловният сезон, излязох с пушка към люцерновата нива. Тревата бе израсла до колене, ухаеше сладко на мед и роса. Седнах под един клонест бъзов храст, забодох пред себе си чатала, сложих шапката и върху нея пушката. Бях готов за дългоочакваната среща.
Утрото плахо пристъпваше из полето. С първите проблясъци на слънцето се обади кукувицата. Прелетя от съседната топола, кацна в клоните на стройната трепетлика и закука над пробуждащото се поле. Чучулигата побърза засрамена да се издигне във висините и оттам радостно зачурулика. Дълго летя над полето и пя, докато птичият хор не погълна нейното солово изпълнение в общата симфония на слънчевото утро. Някъде зад гърба ми тайнствено цвърчаха яребици; като суетни стопанки те предаваха една на друга нощните си преживявания.
Вече е време сърнешкото семейство да се покаже. Появяването им почти винаги е неочаквано, все едно че се намирам в театър. С разсъмването природната завеса се е вдигнала и аз дълго разглеждам сцената. Никъде следа от артистите. Неочаквано в средата на полянката се появява сърната, оглежда внимателно околността, души въздуха и, убедена, че няма никаква опасност, навежда глава към росната трева. Сигурно така ще стане и днес, но на мен ми се иска да видя как сърната предпазливо наднича от храстите. Колко е внимателна, преди да се покаже…
Някъде от акациите край пътя излетя сива врана. Понесе се над полето, като злобно грачеше. Сигурно неприятел се е приближил към гнездото й и тя иска да отдалечи опасността от малките си. Ще трябва някой ден да се огледам нататък. Но нека се справя с този сръндак, пък после ще има време да въвеждам ред в гората. Само че след първата врана излетя втора и също започна злостно да грачи. Това беше лошо. Сърните също разбират тревожното грачене на птиците и стават много по-бдителни. Едната от враните прелетя над бъзовия храст, може би искаше да кацне, но ме забеляза, из грачи и размаха големите си криле над люцерновото поле. Втората се присъедини към нея, двете направиха няколко кръга и се загубиха зад акациите. Огледах полето с далекогледа, но не открих нищо. Едва като го свалих от очите си, видях на около петдесетина крачки пред мен две пъстри кучета. Такива едни, малки и космати, на педя от земята, а са обезпокоили враните… Значи вече са измътили малките си и се страхуват за тях.
Кучетата стояха нерешително и ме гледаха, едното се завъртя и бързо се пъхна в храстите. Другото продължаваше да ме гледа. Няма какво повече да чакам, казах си аз, и вдигнах пушката. Изстрелът проехтя над полето, но кучето отскочи, излая и побягна след другаря си. Не го улучих. Тези дребосъци ще направят сума пакости в гората.
Бързо събрах нещата си и потеглих към селото. За мое нещастие след обяд комбайните окосиха люцерната и добре обмисленият ми план се провали.
Наложи се отново да тръгна наслуки из гората и да търся неочаквана среща със сръндака. Бях твърдо решил да не му позволя този сезон да остави потомство. И в гората, и по полянките имаше достатъчно паша. Младата сочна трева едва цъфтеше. Тук-там се виждаше детелина, а и листата на храстите не бяха още жилави. За какво му е на стария хитрец да излиза от гората и да рискува кожата си? Така си мислех аз и дни наред търсих следите му.