Както обикновено, първа поздрави утрото в полето чучулигата. Песента й е радостна и нежна, изпълнена с благодарност за ясния ден. Пее мъжката птица, лети високо и знае, че долу в стърнището женската го слуша като строга учителка по солфеж. Събуден от чучулигата, фазан бърза да узакони утрото с металния си накъсан крясък. Що за гласни струни възпроизвеждат този глас и как не му се спуква гръклянът, не мога да си обясня. А той кряска продължително и след това разперва криле, изплясква и сякаш сам доволен от изпълнението, тихо гърлено се смее. През полския път, дето обикаля царевичните блокове, прескочи заек. Втори тича след него, сякаш участвува в състезание. Този е по-едър и вече задминава първия…
Утрото е тихо и спокойно. Всичко е така, както трябва да бъде, та вардата да излезе сполучлива. Сръндакът, който очаквам, е едър шестак. Отдалече може да се сметне за застарял с вилообразни рога. Но като се разгледа трофеят му по-подробно, всеки ще забележи, че двата основни ствола са насадени високо над ушите, дебели като ръка на мъж в лакътя, а само израстъците са малко по-къси от обикновено и показват, че мъжкарят застарява. Като беше в разцвета на силите си, той нямаше равен в ловния участък, но сега вече има силни млади сръндаци и този трябва да отстъпи.
От пет години се познаваме с него. Отдавна можех да го застрелям, но винаги нещо се случваше и аз великодушно му подарявах още година живот. След себе си вече е оставил голямо потомство и съм решил този сезон да бъде последен за него. Да го оставя още сред стадото не е добре. Поколението, което ще създаде, няма да е кой знае какво, трофеят му съвсем ще се загуби, а младите сръндаци ще се разбягат.
През пролетта имах възможност да го разгледам отблизо: главата му е напълно посивяла, най-много още година и ще заслабне като мъжкар, ще се озлоби и ще почне да нанася вреди. Такъв едър и стар сръндак не гледа къде ще намушка съперника си. Вече няма да бъде движен от силата на половия нагон, а само от желанието за власт над другите и от вечния стремеж да подчинява околните на своята воля. Затова идвам тук, не спя нощем, чакам го, а той нехае и продължава да царува в царевицата. Не остава много време до края на брачния период. След това по-трудно ще го уловя, ще стане по-предпазлив.
Напълно се разсъмва. В утринната мараня на хоризонта от изток слънцето се изтърколи като огромна меденочервена пита. А високо над полето изпищя остро и радостно сокол. Пойните птици се бяха изпокрили от хищника и той властвуваше в небесата.
От царевицата се чу тревожен крясък на фазан. След първия се обадиха още няколко, и те все така разтревожени. Сигурно лисица ги дебне. Нека, нали и тя трябва да живее, а по това време рядко ще улови здрава птица. Не е кой знае каква вреда, че унищожава слабите и болните. Все едно, те няма да издържат през зимата. А фазаните продължават още по-тревожно да се предупреждават. Виж ти, какви телеграфисти били!…
Утринен ветрец разклати царевичните коронки и класовете, пуснали нежна свила. Той се опитва да влезе под дрехата ми, но слънцето вече се вдига и сгрява земята. Пак над мене прелетяха диви патици. Сигурно е същото ято, връща се от утринна паша и лети по-високо над царевичното поле…
В този момент на около триста метра от царевицата изскочи сърне. Сигурно майка му го е прогонила, за да не й пречи при годявките. Сърнето постоя сред стърнището, безпомощно се огледа и сведе глава да пасе в люцерната. Само че така самотно пашата не му вървеше. Подскочи встрани, завъртя се насам-натам и залегна в топлата бразда. Вече с просто око не се забелязва, лежи ниско в стърнището, мъничко, прогонено, в търпеливо очакване на майка си.
Тръбите, зад които лежа, са на около двайсет крачки от края на царевицата. Зайците все по-често пробягват пред мен, дори ако се опитам, мога да уловя някой дългоух калпазанин за ушите. Ето че от царевицата излязоха двамата, дето се надбягваха. Спряха се като на самодейна сцена, огледаха се и започнаха да си удрят шамари. Изглежда, че умеят да броят, спазват строго реда на ударите като боксьори в спортна школа. Чудно и смешно изглеждат миролюбивите зайци, като се удрят така, на шега, с малките си лапички. Но докато се разсмея, изглежда им омръзна да си разменят удари и те неочаквано престават. Няколко мига се наблюдават, после си обръщат гръб и хукват в различни посоки.