С далекогледа оглеждам царевичния блок. Иска ми се да надникна зад завесата от зелени стебла и да открия едрия мъжкар, но едно нещо е желанието, а друго са възможностите.
Кой знае откъде долетя ято яребици. С шумно и безразборно чирикане те се спуснаха из стърнището да търсят изронени класове и зърна. Сега вече пролича, че родителите предвождат по-младите птици и щом открият нещо повече, веднага събират децата си. Възрастните само чирикат, напътствуват малките да кълват, а сами са вдигнали глави, стоят на стража и оглеждат подозрително царевицата. По гърдите на мъжкарите ясно личат тъмнокафявите подкови. Но изведнъж ятото побягна към другия край на нивата, а от царевицата за трети път се чуха тревожните гласове на фазаните. Що за хищник дебне там?
След снощната буря облаците са прозрачни и изтънели като накъсани от вятъра дълги бели платна. Земята мирише на плодове и влага. Две лястовички във висинето показват акробатични фокуси, а аз лежа ли, лежа зад бетонните тръби и цялото тяло ми се вдървява. Два гълъба, плахи гривяци, кацнаха близо пред мен, но не ме забелязват. Изглежда, че се интересуват само от себе си и затова така мило си гукат. Кацнали са върху голяма слънчогледова пита. Стъблото се огъва под тях и те често, често пърхат с криле, но не отлитат. По шийките им блестят снежнобели перца и, увлечени в любовна игра, те често преплитат тънките си шии.
Изведнъж изтръпвам — на разстояние един изстрел от царевичния блок изскача сърна, а след нея с големи скокове се носи сръндак. Ето, той я догонва и я захапва за гърба. Сърната отново се спуска в бяг. Те тичат с плавни скокове, в движенията им има толкова красота. Утринният ветрец охлажда телата им и те се надбягват с него. Правят вече втори кръг, виждам, че сърната се уморява, очаквам да спре и тогава,… Но сърната не спира, а завива обратно към царевицата. Още миг — и красивите тела се загубват зад зелената завеса. В полето пак е тихо и спокойно, сякаш двете животни въобще не са се показвали. А това беше моят сръндак, през далекогледа на пушката успях добре да го огледам. Дебелите му рога стърчаха високо над ушите. Нека някой друг се опита да стреля по него, когато се носи из равното поле. Или пък да пробва да го излъже, като имитира сърнешко блякане. Не, той не е толкова глупав, за да остави питомното и се спусне да гони дивото. А освен сърната, която гонеше от царевичното поле, завистливо са го следели още няколко чифта големи сърнешки очи.
Слънцето като огромно жълто кълбо се издига бавно към зенита си. Топлите му лъчи изсушават бисерните капки роса по стъблата на тревите. Размислям, дали вече не е време да прибера нещата си? … Но ето че фазанът от царевицата отново тревожно крясна. Да не би някоя неопитна котка да преследва птиците? … Една лисица не би се издала толкова лесно пред подозрителните фазани …
Дали да си отида в къщи, или да остана още известно време? Дори сърната и сръндакът да излязат още веднъж в стърнището, при скачането му върху сърната няма да стрелям. Но какво е това?…
На около четиристотин метра от мен сръндакът излиза от царевицата сам. Ето че застава като мишена с високо вдигната глава. Не, не бива да рискувам, може само да го нараня и къде ще го търся после из гъстата царевица? Но какво прави той, защо оглежда така подозрително царевицата и бавно бяга към мен?
Е, хайде на слука, само ръцете ми да бъдат спокойни, а какво е намислил той, все едно. После ще разбера какво го е изгонило от царевицата…
Но не съм така спокоен, както ми се иска да бъда. С потрепващ пръст махам затвора на пушката. Оглеждам сръндака през далекогледа. Ах, тези дебели рога и това високо посивяло чело!… Бавно обирам мекия спусък, но в този момент зад сръндака виждам нещо рунтаво и бяло.
Куче! Огромно бяло куче. Ето за какво така често се предупреждаваха фазаните в царевицата. Кучето подскача по следите на сръндака като голяма бяла топка и размахва войнствено бялата си опашка. Не, само не може да настигне бързия дългокрак мъжкар. По-друго щеше да е, ако бяха две кучета или пък ако изненадаше животното в леговището му.
Сръндакът бързо се приближава към моето скривалище. Аз вече не лежа, положил съм пушката върху тръбата, готов за решителната среща… Само че каква победа ще бъде тази?… Отзад го преследва огромно бяло куче от породата чувачи, а ето че след него се показва от царевицата още едно, по-дребно и черно …