Понеже пристигнахме за по-дълго — на лов за диви патици и гъски, още отначало затворихме двете кучета заедно. До будката на Артур сложихме още една за Арфа, а в нея оставих един свой стар пантоф, за да се чувствува като у дома си. В чинийката пред нея насипах малко пръжки — тях ги обича повече от всякаква друга храна. Нека свикнат едно с друго двете кучета, казвам на приятеля си.
Навън валеше дъжд като из ведро, вече цяла седмица времето било такова. От една страна, това беше добре — щом се разлее Морава, по заливите прелитат диви гъски и патици. А нали най-много заради тях бяхме дошли тук с Арфа…
Половин час след като оставихме двете кучета сами, излязохме да видим какво правят. Останах като гръмнат, не можех да повярвам на очите си: двете кучета си играеха като малки кутрета. Ту Артур поваляше с лапата си Арфа, ту тя стъпваше с два крака върху него и тихо, приятелски скимтеше. Не мина много време и Арфа пусна Артур в своята будка да си поиграе с моя стар пантоф. Това вече означаваше нещо. Най-голямо впечатление ми направи, като го остави да опита от пръжките. След това двете кучета легнаха едно до друго в будката на Арфа. Затова Артур изрови от потока един камък, голям и плосък като чиния, и го донесе пред нея. Но не го постави веднага в краката й. Вдигна го в голямата си муцуна, въпреки че тежеше най-малко три килограма, няколко пъти обиколи с него около Арфа и едва след това го пусна в краката й. Арфа седеше спокойно. Артур я погледна, отстъпи няколко крачки, поклони й се и също седна на задните си лапи…
„Брей, дявол да го вземе!“ — усмихнах се аз и направих няколко крачки към вратата. Кучетата, освободени от нашето потискащо присъствие, започнаха отново да си играят. Иди след това и не вярвай, че кучетата имат чувства. Нека някой се опита да ми докаже, че това са само вродени инстинкти …
А днес, първият ден след продължителните есенни дъждове, тръгнахме с Арфа да опитаме късмета си. Никой не знае какво ни очаква, а това е най-хубавото на лова. В напрегнатото очакване на дългата подготовка има нещо мистично и поглъщащо. Ловецът не знае с какво ще се срещне и дали богинята на лова ще бъде благосклонна към него …
Приятелят ми поръча освен патици да гледам да застрелям и някоя ялова сърна. А аз бих предпочел да бия само диви гъски. Ловът на патици е интересен, докато ловецът успее да притъпи тяхната бдителност и се приближи на разстояние един изстрел. След това не е проблем да свали няколко от бавно излитащите птици. Обаче ловът на гъски е не само увлекателен, но и напрегнат от началото до края. Обикновено ловната среща е кратка, може да продължи в изключителни случаи най-много четвърт час. Но за тези броени минути съм готов да вървя пеш до края на света.
Слънцето се вдигна на две копрали. Утринната мъгла откри широката с многобройни заливи река. Арфа нещо настръхна, като минавахме край гъстите тръстики. Без да я подканям, тя скочи във водата и след малко вдигна ято диви патици. Но аз не стрелях, исках най-напред да убия сърната, след това ще гърмя на воля по патиците.
Да откриеш сърна по тези места и да се приближиш на един сигурен изстрел не е толкова трудно. Гостувам на приятеля си всяка година, околните храсталаци са ми познати, никога не ми се е случвало да изляза на лов и да не срещна сърна. Сега листата на храстите са опадали и изглеждат като дрипави роднини до стройните дървета, а сърните няма къде да се скрият. Пък и няма от какво толкоз да се крият по тези места. Пасат си спокойно есенната трева и не е толкова трудно да се приближи човек до тях.
Ниско над главата ми прелитат патици и кацат на малкия остров в средата на реката. Познавам го от миналата година, не е променил кой знае колко формата си, само дето изглежда по-дълъг и по-гъсто обрасъл с тръстика.
Отклоних лодката към брега и слязох близо до острова. Като се върна тук, ще ловя патици. Тръгнах из мократа ливада, а в следите ми веднага се събира вода. Земята е подгизнала като гъба. Щом стигнах до крайбрежните храсталаци, дадох знак на Арфа да се приближи, вдигнах бинокъла и огледах ливадите. На около километър забелязах първата група сърни. Наведох се и тръгнах към плитката долчинка. Слязох в нея и вече можех да се изправя. Нагазих до глезените във вода и бавно се приближавах към сърните.