Но нека не прекалявам, нали аз съм тук и ми е добре, като никой не ми плаши дивеча. А и с птиците не е толкова зле, край реката се виждат тук-таме водни дърдавци, патици и водни биволи. Те, както и дивите гъски, обичат спокойствието и тихия шепот на течащата вода.
Дъждът се усили. Отначало започна като на шега да ръми, а сега капките наедряха и падаха в гъсти пунктирани линии към земята. Нищо, коженото ми палто ще издържи, а Арфа не се трогва от дъжда. Нейният кожух е още по-добър, само не бива да стои дълго на едно място.
Вече се приближавам към един залив, където може да са накацали диви гъски. Само че за да се приближа, трябва да заобиколя плитка долчинка, пълна с вода. Морава покачва нивото си. Дано само не продължи така бързо, иначе няма да успеем да се приберем в къщи.
Със спускането на тъмнината дъждът поотслабна, но не престана. Отново стана дребен и бодлив, като че ли от потъмнялото небе падат игли. Коженото ми палто натежа, сякаш джобовете ми бяха пълни с пирони. За да си съкратя пътя към избраното място, нагазих в студената вода. На някои места беше толкова дълбока, че преливаше през ботушите ми. А Арфа хитруваше, винаги намираше брод. Как кучето отгатва къде водата е плитка, а умният човек всеки момент може да пропадне до раменете в някоя дупка, пълна с вода?
Най-после се приближавам към залива. По брега са израсли три лески, на около трийсет крачки една от друга. Между тях като венец около залива са бухнали гъсти храсти, но вече са залети до половината от придошлата вода. Никога не съм газил в такава мътна вода. Винаги изпитвам панически страх, че ще потъна в рядката кал под водата.
Дребният дъждец вече се смесва със замръзнали снежинки. Така е по-добре. Няма по-добро време за лов на диви гъски. При снеговалеж птиците са принудени да летят ниско, за да виждат водата, и тогава може лесно да уцелиш.
Стоя под средната леска. Арфа трепери в краката ми. Е, хайде, потичай, вдигни нещо, че така ще настинеш. Не е нужно да подканям кучето. То веднага вдига глава и филтрира миризмите, които се носят от храстите. После бързо се спуска нататък. Скоро се спира, изпъва опашка и почти се влече по корем към близкия храст. Близо до него се спира, обръща муцуна към мен и размахва опашка. Вика ме. Приближавам се, а тя навлиза във водата и спира на метър от мокро гнездо. Нещо се движи в гнездото. Докато разбера какво е, вече я донася в краката ми. Навеждам се и разпознавам едър фазан.
В този момент нямам време да изнасям лекция на кучето по прилично държане в гората. При това фазанът е така обработен от зъбите й, че не може да издържи до следващата пролет. Доубивам го и отново го пускам на земята.
Изведнъж чувам свистене на много криле, поглеждам към светлеещото небе и виждам голямо ято патици. Но докато сваля пушката от рамо, ятото се загуби в тъмнината далече напред. Ругая се на ум, само че това не помага. С пушка, готова за стрелба, и с треперещото куче в краката очаквам следващото ято. За моя радост скоро над мен се чува силно свистене — прелита второ ято. Бързо вдигам пушката и стрелям в средата на ятото. Една птица се отделя от ятото и с отчаян пирует пада към земята. Не е необходимо да подканям Арфа. Тя скача радостно и се хвърля във водата. Не след дълго донася стар паток с подгънати пера към опашката…
Поглаждам мокрото треперещо куче по главата. „Издръж още малко, Арфа, след патиците ще полетят и гъски, а ако не минат точно над нас ще си вървим у дома!“ … Кой може да каже предварително какъв ще бъде късметът на ловеца? … Щастието също може да се умори. В такива случаи някои казват, че кацало върху главата на глупака, но аз не се смятам за такъв…
Но ето че някъде отдалече се чува „га-га-га …“ Потръпвам — действително летят диви гъски. А според граченето ми се струва, че не летят високо. Арфа се изправя до мен и стои изпъната като тетива. Гъските приближават. Стискам пушката в ръце и съжалявам, че не нося двете сачмени цеви. Но какво да се прави, човек винаги намира за какво да съжалява, никога не е напълно доволен . и това е добре, иначе нямаше да е човек.