Огледах се дали другите ловци не са я забелязали. За мое щастие всеки бе зает със себе си и своето куче. Не се скарах на Белина, но когато тя предприе ново издирване из храстите, аз незабелязано пуснах фазана.
Може би беше по-педагогично да я накажа. Какво ми носи дивеч, за който не съм я изпратил? Но сърце не ми даваше да и развалям настроението. А самата тя бе толкова доволна и щастлива, че ми е донесла нещо, след като сам не мога да се сдобия с дивеч, че едва ли някой би могъл да я укори за прегрешението й. А за самата нея птицата е само птица. Само човек умее да ги различава и да определя по кои птици кога да стреля. Колкото и да е умно едно куче, то не може да разбере в подробности човешките правила и закони.
Имах предвид и това; че стопанинът й никога не бе я удрял по време на лов. Белина е интелигентно куче, обидчиво. Такива, като застареят, стават прекалено чувствителни. Стопанинът й ме предупреди. „Достатъчно е да вдигнеш пръст и тя ще разбере какво искаш да й кажеш!“ … Как тогава да я ударя заради своеволието? … Белина е умна, малко разглезена и както всеки ловец има своя натура, която с едно наказание няма да се промени. Главното е — работи умело във водата. Това нейно качество ми е необходимо днес и не бива да си развалям отношенията с нея за дреболии.
Крачим бавно по замръзналата, сякаш посипана със захар трева. Тук-там по усойните места са се запазили петна от първия сняг. Около блатото тъмнеят върбите. От короните им са виснали клони като обхванати от тиха печал многоръки чудовища. В студената привечер подухва леден ветрец и прехвърля ситен сняг. Снежинките са мънички, пухкави, бавно падат към земята, като че ли се колебаят дали да се върнат обратно нагоре към сивото небе. Времето е подходящо за лов на гъски и шефът на горското стопанство е доволен, че е случил такъв ден.
Над главите ни засвистяха крилете на ято патици. Птиците отлетяха към горния край на блатото. Скоро над нас прелетя второ, по-малко ято, но ние стоим, спотайваме се и изчакваме. Покрай брега на блатото прелетя огромен рибар и кацна нейде в тръстиките.
Гледам, Бела отново зае ловна стойка. Опънала глава напред, тя души с влажните си чувствителни ноздри и филтрира миризмите от въздуха. В храстите нещо се раздвижи, след миг оттам изскочи сърна с малкото си. Ако малкото беше изскочило само, всеки би го сметнал за двегодишно сръндаче — изглежда майка му се грижеше добре за него. Бела подскочи, готова да се спусне след тях, но моето тихо подсвиркване я закова на място. Стои, извила глава към мен, гледа ме в очите умолително и цялата трепери от напрежение. Накрая разбира, че няма да чуе очакваната заповед, обръща жално глава след отдалечаващите се животни и тихо скимти…
— Ела, Бела, ела тук! — кучето колебливо пристъпва към мен. Гладя я нежно по гърба. По козината й все още се държи скреж, а мускулите под кожата постоянно потръпват. — Сега е забранен ловът на сърни, нали разбираш? … Дошли сме на лов за гъски и този път трябва да оставим другия дивеч на мира.
Кучето ме поглежда с големите си очи, а аз продължавам да му говоря:
— Представи си, Белина, че след малко застреляме гъска. У дома стопанката ще я опече и ще я постави с тепсията под елхата. След това ще запалим свещите, знам, че ти много не ги обичаш, но моята Зденка ще изпече за тебе специален сладкиш и ти ще го схрускаш още топъл, нали? … Разбира се, и от гъската ще получиш своя дял, но сега имай търпение!…
Белина продължава да ме гледа сериозно в очите, а на мен на моменти ми се струва, че схваща за какво й говоря. А може би наистина разбира. Затова не бива много да я лъжа. Още не се знае дали ще уловим някаква птица. Засега те си летят високо в небето…
Стигнахме до определеното място и на мен ми определиха позиция. Наредиха ми да не мърдам от мястото си, както аз нареждам на кучето, и отминаха към следващия ловец.
Останах сам с Белина под клонеста стара върба. Стоим и не мърдаме — така ни е наредено. Даже и кучето разбра строгата заповед. Чудно ми е как ни разбират тези животни. Та нали се твърди, че нямат разум! Какви са тези силно развити инстинкти, не мога да си обясня. А фактически тези инстинкти на кучето представляват неговият разум. Не може да се каже, че всичко се дължи на дресировката. Тя може да научи кучето на послушание, но това, което е в главата му, няма да промени.