Над каруцата почти безшумно прелита някаква птица. Може би сова се връща от успешен лов. Ето че кацна в акациевата горичка и към нас долита тъжният и мелодичен глас. Двойка диви гълъби, изплашени от хищника, шумно пляскат с криле и излитат в тъмнината.
Кръгозорът на изток избледня, показа се розовото сияние на утрото, а над полето се издигна чучулига. След първата излезе втора. Летят високо, с песен посрещат раждането на новия ден. Нагоре във висините трелите им стават по-редки й слаби. Но щом се спуснат в стремглав полет надолу, мелодията на простата им песен се разнася над цялото поле. Летят мъжкарите и пеят на своите дружки, скрити нейде из корените на люцерната.
Към края на април времето в равнината е толкова хубаво! Във всяко живо същество се е събудила съзидателната сила на кръвта. Цялата земя празнично се преоблича, а птиците, омаяни от чудните промени, изразяват радостта си с прости песни.
Изкъпал се в утринната роса, фазан разперва опашката си и гордо се оглежда. Дивият паток, едва отворил очи, не отделя поглед от своята патица и грациозно извития й врат. Плахите сърни развеждат малките си и незабелязано се преобличат в керемиденочервени кожуси, за да бъдат в тон със свежата зеленина.
В близката акациева горичка свраките нервно летят една след друга и се карат с враните за местата на своите гнезда. Високо над тях в синия простор се издигат ястребите и някак тържествено свирят своето „кюу-кюу-кюу“. А самотниците рибари, без да обръщат внимание на останалия птичи свят, дълбаят гнезда в отвесните глинести брегове на реката. Не след дълго от тях ще изведат малките си. В крайбрежните храсти оживено спорят синици и нетърпеливо пърхат с криле.
Пролетна мъзга напира и в най-тънките клонки, измити вече от мръсно сивия зимен цвят. По върховете им се поклащат нежни зелени филизи, увенчани с набъбнали пъпки. Скоро от тях ще се подадат лъскави зелени листа и храстите ще се преоблекат, както Пепеляшка от приказките.
Есенните посеви са сякаш неподготвени за промяната, бавно загубват болнавия жълтозеленикав цвят и покриват полето с буйно растяща зеленина, а по този пъстър жив килим тържествено пристъпват дроплите.
Лъч след лъч изгрява и пропъжда сенките на тъмната нощ. Короните на акациите все по-ясно се открояват върху фона на светлеещия кръгозор. Току-що събудил се фазан с крясък излита от дърветата и се загубва в гънките на полето. Яребиците, разделени вече по двойки, чуруликат и се зоват.
С далекогледа оглеждам внимателно люцерновото поле. Мъжете в каруцата си приказват тихо. Един от тях, добре облечен, държи между коленете си ловна пушка последен модел. А конете нетърпеливо пръхтят и рият с копита във влажната земя.
Дрезгавината на утрото се стопява из гънките на полето. Сиянието от изток обагря люцерната в червено. В зрителното поле на далекогледа попада голяма бяла топка. Изглежда като огромно снежно кълбо, търкулнато от децата и изоставено в широкото зелено поле. Само че така изглежда само на пръв поглед. Бялото кълбо се движи — танцува. Може би е на километър и нещо от нас, може и на повече, но с далекогледа ясно различавам как мъжкият танцува около женската.
Сърцето ми бие в гърлото. Слава богу, открих го красавеца. Давам знак и каруцарят тихо подкарва конете. Каруцата с клатушкане навлиза в люцерната и бавно се приближава към голямата бяла топка. Сънливи зайци изскачат почти изпод копитата на конете и бягат презглава на всички страни. Дано не изплашат захласнатата любовна двойка. Не, зайците я забелязват и бягат встрани. А мъжкият, разперил опашка, свел криле до земята, танцува около женската. Увлечен в брачния танц, той не вижда, не чува и все повече се захласва в нея.
Приближаваме се, като се движим в кръг около двойката. Въпреки това мъжкият ни забелязва и бавно отстъпва към разораното поле. На междата се спира, но вече не е голяма снежна топка, а висока тънкокрака птица, готова всеки момент да се понесе на големите си криле. Не отлита, с едно око наблюдава своята възлюбена, а с другото следи нас. Ако това се случеше по друго време, отдавна и двете птици щяха да отлетят далече от опасността. Обаче пролетта, която събужда всичко за нов живот, понякога така опиянява, че миговете блаженство се заплащат с живота.