Бялата мъгла се носи на вълни, на вълни. Навлизам отново в гората. Между дърветата мъглата е по-рядка, носи се на огромни къдели и бавно се издига към короните им. Без да забележа, отчупвам с тялото си сух клон. Уж тихо изпращя, но на мен ми се струва, че някой е стрелял до ухото ми. Мотая се насам-натам из рядката гора. Тук поне няма толкова кал. Не зная колко километра съм изминал от сутринта, все по следите вървя, а те отново ме извеждат в полето… Дали да ходя още след тези плахи животни? Те едва ли изведнъж ще оглупеят и ще спрат, за да ме дочакат. Друго щеше да е, ако сърните се приближеха към мен.
Със своето чувствително обоняние те веднага биха ме открили. Разбира се, на мен може да ми помогне бинокълът. И при мъгла с него се вижда по-добре, отколкото с просто око. Но това не е достатъчно. Нали трябва да различа силуета? Няма да стрелям така, съвсем напосоки! Ами ако убия някой млад сръндак или млада майка? Ще стана за смях пред цялото село! А от сутринта не съм видял даже сянка на сърна, хубаво изпращам годината, няма що…
Вече е обяд. Навсякъде е пълно със следи, но сърните ги няма. Мъглата все още не се е вдигнала и аз се чувствувам като без ръце или по-точно като слепец. Изглежда, довечера ще трябва да минем без сърнешки гулаш. Поне да не бяхме го писали в обявата! Но кой можеше да предполага, че точно срещу Нова година ще се спусне такава мъгла! … Все още не се предавам. И друг път е било лошо, но накрая все нещо е излизало. При това не съм сам, още трима бродят като мен из гората. Може пък някой от тях да има по-голям късмет.
Още сутринта се уговорихме, че щом някой улови сърна, ще гръмне още два пъти, за да отидем и му помогнем при почистването и пренасянето на тялото. Само че този късмет трябва да е много уморен, за да спре на техните мушки. От четиримата само аз имам на пушката си далекоглед. А да се стреля в тази мъгла без оптически мерник, това е загубена работа.
Снегът е добър приятел на ловеца, по него може да се чете като на карта: тук е минал изплашен заек, а там по следите на фазан е вървяла лисица. Хитрушата отлично умее да разчита отпечатъците — какво е животното и на какво разстояние пред нея се намира…
Но от днешния лов няма да излезе нищо. В мъглата дивечът е много по-предпазлив, отколкото през ясните зимни дни. Всяка промяна в климатичните условия предизвиква у животните отначало недоверие, докато постепенно свикнат и се приспособят. Едва тогава може да се тръгне след тях и да се разчита на успех.
При ствола на един стар дъб завършва следата на невестулка. Оглеждам дървото от всички страни дали няма някъде хралупа. Не, нищо не забелязвам. За всеки случай почуквам с пръчка по кората и наблюдавам дали отнякъде няма да се покаже малката хищница. Но тя не излиза, спотайва се или пък кой знае накъде е отишла да търси своята плячка. Неочаквано в тихия монотонен шум на гората се намесва нещо чуждо. Ослушвам се и разпознавам далечно гъше грачене. Постепенно звукът се усилва. Вече виждам гъските. Летят ниско над гората, и те са затруднени от мъглата. Мога да сваля поне една от тях, но това означава да свърша лова и да си вървя в къщи. А какво ще ми кажат после другарите? … Не, не мога да направя такова нещо. Сърната днес ни е крайно необходима. Иначе гостите на вечеринката цяла вечер ще се шегуват за наша сметка.
От дългото ходене огладнях. Изваждам от раницата малко салам, парче хляб и термоса с чай. Сядам на повалено от бурите дърво и похапвам. След това удължавам почивката си с една цигара. Струва ми се, че с дима на цигарата от гората се вдига и мъглата. Между клоните на дърветата плахо проникват първите слънчеви лъчи. В рядката мъгла те изглеждат като недействителни — изтъкани от тънки бели нишки във фини прозрачни платна.
Колко необикновени са чудесата в природата! Не минават и десетина минути, а от мъглата не остава и помен. Като че ли дивите патици я отнесоха на крилете си някъде над реката. Високо над дърветата се издига величественият купол на небосвода, синкаво дълбок, осветен от слънчевите лъчи.
Ставам от дървото, до смрачаване не остава много време. Проверявам пушката, далекогледа, патроните — всичко е на мястото си. Отново тръгвам по следата на сърните. През рядката гора се вижда надалече в полето. Сега при малко щастие ще ги открия и новогодишната вечеря няма да остане без сърнешки гулаш.