Никога досега не съм бил на лов за глухари. Някаква несигурност ме потиска. Не зная дали птиците ще ме допуснат да се приближа до тях по време на любовната им игра. Няма ли внимателната женска да ме забележи, или пък мъжкият да ме чуе, още преди да се е разсъмнало?…
Вчера следобед минахме по този път с моя млад любезен домакин. Горският Мартинец ми показа на светло пътя, запозна ме със забележителностите на околността и сега си спи спокойно и може би сънува моите глухари. Горският ме сметна за ловец с опит, видял и патил сред дивата гора. Аз го оставих да мисли, каквото си иска. Беше ми някак неудобно да му кажа, че за първи път излизам на такъв лов. А той бе по-откровен. Призна, че е виждал глухарите да прелитат от поляна на поляна, но никога не е стрелял по тях.
Преди три години завършил горското училище и така се случило, че нито веднъж не намерил време да излезе на лов за тези предпазливи птици. Може би поради това, че има възможността, за която много ловци само мечтаят. А може би просто така, не го е хванала ловната страст. Това не е чудно при толкова грижи за участъка. През зимния период — изпълнение на плана по дърводобива и охрана на дивеча. А пукне ли се пролетта — залесяване на сечищата, та чак до късно лято все по гората с различни мероприятия по отглеждането. А освен това трябва да изготвя цялата документация сам. Това не са само нарядите за плащане на работниците. Днешната бюрокрация затрупва горските с различни формуляри и въпросници, които рядко някой чете, но все пак трябва да се попълват… При това положение как да тръгне и нощем из планината за свое удоволствие?…
През вчерашния следобед слънцето грееше топло. Всичко наоколо ухаеше на живот и младост. Беше приятно да се върви из гъстата гора. Когато стигнахме до високия хребет, ние завихме вдясно. Старите смърчове шумяха загадъчно над главите ни и разказваха незнайни истории, но горският Мартинец нямаше време да ги слуша. Бързо стигнахме до големия разсадник и оттам влязохме в подмладеното сечище. Поседяхме с горския на едно старо повалено дърво, изпушихме няколко цигари и поприказвахме за какво ли не.
Не очаквах да видя или да чуя тока на глухари. Рядко вечер на варда се случва да прилети тази предпазлива птица. Въпреки това ние поседяхме с Мартинец дълго и не излезе напразно. Чухме глухар да пее горе, някъде над потока, на около двестатина крачки от нас. Уточнихме се с горския през нощта аз да дойда сам до това място и да продължа нагоре към потока. Мартинец скромно добави, че щом стигна дотук, аз зная какво трябва да правя и той няма какво да ме учи. С това приключихме разговора, допушихме цигарите си и тръгнахме по обратния път.
Естествено знаех някои неща за лова на глухари. Бях прочел много увлекателни разкази и сухи напътствия, но едно е да четеш по книга, друго е да ги търсиш в гората. Мислех си за тези неща, а Мартинец дълго се извиняваше, че не може да дойде през нощта с мен. Страхуваше се дали ще намеря мястото. Няколко пъти ме попита за това и аз самонадеяно му отговорих да не се тревожи. Постарах се да запечатам в паметта си ориентирите по пътя. Долу при отклонението по пътечката до шосето стоеше булдозер. До него ще стигна и със затворени очи. После вдясно под старите дървета, докато стигна до разсадника, и така нататък…
И ето сега наистина без затруднения стигнах до булдозера. Машината изплува пред мен в мрака като допотопно чудовище. Опрях се, разкопчах кожуха си и запалих цигара. Като я допуших, тръгнах нагоре по пътечката. Тук е сравнително по-студено. По усойните места се белеят петна сняг. Стори ми се, че вървя доста дълго време. Вече трябваше да стигна до телената ограда на разсадника. Вървя, повдигам високо крака, но често се спъвам в паднали клони. Вдигам такъв шум, че не може да не ме е усетило всичко живо в гората. В джоба си нося фенерче, но се страхувам да го използувам. Щом забележат подозрителната светлина, глухарите ще отлетят другаде и после — иди ги гони из планината! Целият лов ще пропадне. Затова предпочитам да се спъвам в клоните, но да не пропъдя плашливите птици.
Отдавна вече трябваше да стигна до разсадника и оградата му. Почвам да се тревожа, че съм сбъркал посоката. Вчера следобед всичко изглеждаше много просто, но сега не зная дали не съм се отклонил много надясно. Не мога и не мога да намеря разсадника! Дявол да го вземе, ако продължа да се лутам така, ще изпусна утрото. Не виждам колко е часът, но до разсъмване не може да остава много време. Нямам друг избор освен да се върна и отново да тръгна по потока. Ще обиколя, но няма да се заблудя…
Добре, че обух гумените ботуши. Щом стигнах до булдозера, спуснах се към потока и тръгнах по водата. Бреговете на планинския ручей са обрасли с малинови храсти. По средата високите води са изтъркаляли едри обли камъни. Да се върви по тях срещу течението е невъзможно. Но какво да правя, бавно опипвам с крак терена и внимателно стъпвам в плитката вода.