Най-после вратата на кухнята се отвори. Рексо трепна и се събуди. Той опули големите си очи към дъщерята на стопанина. Девойката беше облякла лека лятна рокля на цветчета, а върху нея бе вързала бяла престилка с нежни дантели по края. Двамата мъже я забелязаха, но не вдигнаха глави. Ева се приближи, поздрави гостенина и каза:
— Добре че си дойдохте вече, татко. Мама тази нощ не можа да спи от тревоги по вас…
Бащата не я остави да се доизкаже, прекъсна я и строго й нареди:
— Я застани тук и слушай, Ева!
Девойката застана близо до масата и се вгледа в лицето на баща си. Паяжината от дребни бръчици около сините му очи особено ясно личеше на дневната светлина. Но едрото лице на бащата с ореол от посивели къдрави коси й харесваше, откакто тя се помнеше. През ранната пролет то вече беше придобило бакърен цвят. Бащата продължи:
— Поздрави гостенина, както трябва, какво е това глезено „Добро утро!“, сякаш заедно сте пасли козите?…
Девойката се изчерви, но с усмивка се поклони и каза:
— Добре сте дошли у нас!…
Мъжът я погледна в очите. „Наистина Ева е хубаво момиче! — помисли си той. — В талията тънка като фиданка, косата й е гъста, с цвят на зрял лен и вчесана по градски. Очите й са чисти и дълбоки като две светлосиви кладенчета, а облите гърди потрепват при всяко движение.“
Високият чернокос мъж потръпна вътрешно, усмихна се още по-любезно на девойката и си спомни за горското кладенче, при което прекараха нощта с бащата на Ева…
— Какво уловихте? — запита девойката и огледа закачените пушки на бялата череша.
— Я донеси бутилка ракия! — нареди й строго бащата, без да отговори на въпроса й.
— От коя? … — запита Ева, завъртя се и като тръгна към стълбището, се чудеше на отговора на баща си. Оттам погледна въпросително към гостенина, сякаш от него очакваше обяснение за лошото настроение на баща си, но нищо не разбра и влезе в кухнята. След малко отново се показа и извика:
— Чичо, синът ви Любо също е тук. Да го изпратя ли при вас?…
Никой не й отговори. Девойката още повече се зачуди на странното държане на двамата мъже и влезе обратно в кухнята, където седеше Любо, синът на ловеца с тънки мустачки и бъдещ… но по-добре да не избързваме. Любовта между Ева и Любо не беше тайна за родителите, пък и за цялото село. Наесен двамата смятаха да се оженят. Работят във фабриката, ръководството им е обещало квартира, какво могат да искат и да решават сега тези старци? … Девойката погледна през прозореца. Чернокосият мъж я видя и запита:
— Какво каза, кой е дошъл толкова рано?…
— Любо, синът ви, дойде малко преди вас!…
— А защо?…
— А аз откъде да знам? — усмихна се весело девойката и погледна дяволито бъдещия си свекър. Любо я дръпна към себе си и нещо и прошепна. Младите постояха дълго сами в стаята. Любо бе обхванал момичето през кръста и го притискаше към себе си, за да му даде да разбере защо е дошъл толкова рано. Ева нежно разтвори ръцете му и се измъкна. Цялата червена и потръпваща, тя взе шишето с две чаши, прибави за всеки случай още една и заслиза отново по стълбището.
Като стигна до масата, тя постави със сериозно лице между двамата мъже половинка ракия и пред всеки по една празна чаша, а третата дръпна малко встрани. Докато подреждаше на верандата, излезе младежът. И неопитен наблюдател би открил прилика между възрастния ловец с черни мустачки и високия чернокос млад мъж на верандата.
— Добро утро! — подвикна престорено свободно младежът и се облегна на перилата.
Ловците само го погледнаха, но нито единият, нито другият не отговори на поздрава му. Домакинът напълни чашите до половината, опря лакти на масата и погледна госта си в очите. Двамата мъже се чукнаха, домакинът надигна своята чаша и я изпи до дъно, постави я на масата и погледна как гостът му пие на малки глътки. Като я изпи, домакинът запита:
— Е, как ти се струва?…
— Бива си я! — отговори гостът.
— Дядото я пече — въздъхна домакинът.
— Къде?…
— А защо се интересуваш къде? … Пий и не питай, нали знаеш, че е забранено!… — повиши тон стопанинът на къщата и отново напълни чашите. Но не пиха веднага. Подпрели лакти на грубо скованата маса от нерендосани дъски, те се гледаха и мислеха за случилото се… Не обърнаха внимание на Ева, която им донесе прясно изпечени бухти, пълни с извара и посипани с мак…
— Е — подхвана отново стопанинът, — щом ти харесва, да пийнем пак!…
— Да пийнем, щом казваш. И без това тя се е забъркала една!… — двамата мъже отново надигнаха големите чаши, но не пиха до дъно. Поставиха чашите на масата и запалиха по цигара. Всеки пушеше от своя пакет. Така се чувствуваха по-самостоятелни.