На младежа, който стоеше на верандата, пестеливият диалог между двамата ловци се стори много странен, но не се реши втори път да се намеси в работите им. Махна с ръка и влезе в кухнята, без дори да помисли, че затруднението на двамата мъже беше свързано с неговото отношение към дъщерята на стопанина.
Лястовиците разсичаха въздуха с крилата си и подновяваха под стряхата на обора миналогодишните гнезда. Една от тях прелетя ниско, пред носа на кучето. Рексо се стресна, скочи и излая няколко пъти. Но дори врабчетата по оградата не обърнаха внимание на сънливеца. Спокойно продължиха подетия от сутринта спор за местата си по дългата ограда. Едно от тях, вероятно за да се покаже пред другите, подхвръкна и кацна на масата. Мъжете не го прогониха, дребният врабец любопитно ги огледа. Но вниманието му привличаха най-много бухтите. Бавно се приближи към подноса и вече бе готов да клъвне, но домакинът го прогони с ръка…
Все така загледани в миналото, двамата мъже седяха един срещу друг, пийваха от ракията и пушеха своите лютиви цигари. Този път наруши мълчанието високият гостенин.
— Та казваш, Янко, че старият дядо много се мъчил, преди да умре…
— Измъчи се, Самко — въздъхна домакинът, — много трудно умря!…
— Хм! — произнесе гостенинът и пийна от ракията, а стопанинът на къщата продължи.
— Имаше голяма мъка в сърцето си. Страхуваше се да довери тайната си на друг, а още повече се боеше да я отнесе в гроба.
— Бог да му прости! — рече чернокосият висок мъж, когото домакинът наричаше приятелски Самко.
— Вземи си, опитай, Ева ги е пекла — побутна той подноса с бухтите към госта и сам си взе една.
От дъното на двора се приближи старец, когото домашните наричаха „младия дядо“. Но отсега могат да го наричат само „дядо“, защото неговият баща — старият дядо, вчера го погребаха.
— Добро утро, дядо! — поздрави пръв високият чернокос гостенин.
— Да помага Бог все така да е добро! — напевно отговори Старецът и запита. — Е, уловихте ли нещо!…
Двамата мъже се спогледаха някак гузно и почти едновременно, въздъхнаха. Самко предложи на дядото цигара, а след това поднесе кутията и на приятеля си, но той си взе от своите. Старецът разбра, че между двамата не всичко е наред, постоя, погледа ги с проницателните си очи и запита:
— Ама вие да не сте онемели, а?
Синът му го погледна и предложи:
— Пийни с нас по една, татко!…
— Пийнете си сами! — троснато отсече старецът и тръгна към обора, като мърмореше нещо под носа си.
Двамата мъже дочуха как ругае яловицата.
Кучето изскимтя в краката на стопанина си, като усети миризмата на пресните бухти. Но той беше на по-друго мнение и му се закани:
— Марш оттук!… Остава да почнем с бухти да те храним!
Кучето подви опашка и се върна смирено до стената на обора. Слънцето вече препичаше. Под разцъфналата череша беше прохладно, но заради ракията и топлия ден двамата ловци съблякоха палтата си. Прехвърлиха ги небрежно през пейките, останаха по ризи и домакинът отново наля. В шишето имаше само един пръст от ракията.
— Хайде наздраве, Самко!…
— Да сме живи и здрави, Янко! — отговори гостенинът и двамата мъже изпиха чашите си до дъно.
Домакинът изцеди шишето в чашата на своя гост и подвикна на Ева да донесе още една бутилка. Девойката взе празното шише и забеляза, че двамата мъже са все така странно мълчаливи. Тя си помисли: „Седят като ударени от гръм. Като че ли и те не са били като нас, голяма работа, седнали да решават световен въпрос!…“ Слезе в мазето, напълни бутилката и като я постави отново на масата, не се сдържа.
— Вас какво, да не би мечка да ви е прогонила от планината?…
— Я марш в кухнята!… С такъв тон ли ще разговаряш с възрастните? — скара се бащата.
Девойката обаче остана на мястото си. Бавно развърза престилката, изчерви се и тихо добави:
— Извинявай, татко, но мисля, че е време да си поговорите за нашата сватба!…
Двамата мъже я погледнаха, учудени от смелостта й. Девойката още повече се изчерви и побягна по стълбите към верандата. Мъжете я проследиха с поглед, докато не се скри в кухнята, спогледаха се и отново запалиха цигара.
— Да пийнем още по една, Самко! — предложи домакинът.
— Да пийнем — миролюбиво кимна с глава гостенинът и се усмихна.
Те отново изпразниха чашите си и домакинът пак ги напълни догоре. Силната ракия вече оказваше своето въздействие.
— Само така, Самко. Знаех си аз, че на теб мога да се доверя. Ти си ми истински приятел! … Хайде наздраве!