„Застрелял е нещо едро Янко, нали родът му е бракониерски, и сега иска да го приберем, а костите да заровим дълбоко в земята. Друго не може да бъде. Но защо бяха тези тайни и защо не ми каза да взема раница?… А той също не носи чувал за месото!…“
— Е, даваш ли дума, че ще мълчиш до гроб? — запита Янко.
— Давам!
— Дай си ръката!
Двамата мъже си стиснаха десници като стари конспиратори, а Янко, вместо да обясни нещо, отново нарами лопатите и тръгна напред. След малко двамата излязоха от младата дъбова гора, прекосиха малко картофено поле и бавно навлязоха в храсталаците, около Мокри дол. Сега в дола течеше поточе, което през летните месеци пресъхваше. Малко хора от селото знаеха за малкото изворче, закътано в гъстите храсти. Нататък водеше приятеля си Янко и сръчно се провираше между храстите.
Разсъмваше се. На хоризонта още не се забелязваха слънчевите лъчи, но всичко живо в гората беше на крак за среща на новия ден. От разни страни кукаха кукувици. Ранобуден кълвач се смееше на бавните гъсеници и на усилията им да му избягат. Свраки, разтревожени от присъствието на двамата мъже, прелитаха от храст на храст и вдигаха тревога. В корените на дърветата веселите дроздове пееха, без да обръщат внимание на кресливите свраки, а над тях небето постепенно синееше.
Янко се спря чак при изворчето и свали лопатите от рамото си.
— Вече стигнахме — тихо проговори той, а на отсрещната полянка нещо се раздвижи. Три изплашени сърни надигнаха глави и продължиха спокойно да пасат…
— Е, какво ще правим сега тук?… — запита нетърпеливо Самко. Янко отново извади цигарите и двамата запушиха.
— Ох, как да ти обясня, Самко?
— Е, не сме деца, казвай по-скоро какво си направил, че току-виж, станало обяд, докато се решиш!
— Касае се за нашите деца.
— Заради тях ли трябва да ходим нощем из планината?…
— Да, за децата ни става дума, Самко! — повтори Янко и хвърли угарката във водата.
— Кажи какво се е случило и не бъркай тука децата! — ядоса се вече Самко.
— Знаеш ли, Самко, какво се е случило с твоя дядо?…
Самко погледна в очите приятеля си и недоумяваше защо Янко изведнъж заговори за дядо му.
— Какво ти е направил дядо ми, Янко, откъде-накъде го споменаваш ни в клин, ни в ръкав? — запита Самко и още преди да чуе отговора, си спомни за загадъчното изчезване на дядо си. За него много рядко си спомня и баща му. Хората от селото разказват чудни истории, каквито обикновено се пишат само по книгите, но защо Янко му говори сега за стареца?…
— Какво общо има моят дядо с нашите деца?
— Моят дядо, когото вчера погребахме, преди два дни ми се изповяда.
— Това вече го чух, но ти ми отговори на въпроса!…
— Моят дядо, тоест твоят и моят дядо, когато нашите бащи били още деца … — Янко се обърка в многословие, но Самко вече не го прекъсваше. В душата му се породи някаква потискаща тревога и неразбираемо безпокойство. Понякога такова безпокойство обхваща човека при среща с неразбираемото. Но пред Самко като на избеляла филмова лента започна да преминава това, което хората говореха за неговия дядо. Много неща му ставаха ясни. Дори това, че неговата баба до края на живота си остана сама и не успя да разбере защо така изведнъж я е напуснал нейният мъж. Останала сама с две невръстни деца, тя цял живот очакваше да се завърне нейният съпруг, бащата на децата. Всеки нов ден тя се надяваше, че той ще се обади с писмо или вест. Дъщеря й порасна и замина за Америка, остана й само синът и бедната жена все вярваше, че нейният мъж ще се завърне…
Всичко това се случило много отдавна през един зимен ден, няколко месеца след Първата световна война. Дядото на Самко бил горски надзирател на служба при граф Палфи. А в ония тежки времена и неговата служба не била лека. Бракониери шарели из графските гори и съсипвали дивеча. Всяка неделя се чували тъпите изстрели на късите им пушки и дразнели ушите на негово сиятелство господин графа.
Един зимен ден граф Палфи извикал горския надзирател в замъка си и му казал приблизително следното:
— Или ще заловиш бракониерите, или ще те уволня!…
Следващата неделя Самковият дядо не отишъл на черква. Изпратил само жена си с децата, а той още от тъмно се запилял из планината. Оттогава никой не го беше видял, нито чул. Самият факт, че изчезнал без вест, сякаш пропаднал вдън земя, предизвикал много приказки.
Някои говорели, че горският е избягал от глада и немотията в Америка. Други пуснали слух, че си имал любовница и че двамата заедно избягали по широкия свят. Само полицията не повярвала на такива приказки. На другия ден арестували всички бракониери, дори и онези, за които само се говорело, че понякога бракониерствуват. Дълго и строго ги разпитвали. Между арестуваните бил и дядото на Янко, когото изпратиха вчера на оня свят с такова тържествено погребение.