Самко се замисли, после огледа девойката от главата до краката, спря погледа си в сините й очи и каза повече на себе си, отколкото на нея и баща й:
— Бог ми е свидетел, че не лъжа, но изборът на моя син ме радва.
Трофеят на моя най-голям елен
Моят най-голям трофей от елен, който виси сред такива нищо и никакви трофеи на благородни елени в хола, представлява извънредно интересна история…
На изложбата през миналата година моят трофей бе оценен със златен медал. Посетителите едва отделяха очите си от рогата му. Пък то има и за какво: основните колони още от розетките са дебели като мъжка ръка в лакътя. И резбар не би могъл да изреже по-правилно розетките по тях. А рогата са съразмерни. От двете страни на основата се отклоняват под един и същ ъгъл по осем симетрични израстъка, еднакво дълги и дебели, сякаш в един калъп са отливани. А самите корони — господи, каква красота! … Оцениха ги с двеста трийсет и две точки. Никой в нашата област няма такъв трофей!…
Полилеят, който виси в хола, също е направен от по-стари рога на шестнайсетака. Всяка година, щом долитаха бекасите, аз тръгвах по познатите места и дълго търсех. Не винаги успявах да намеря и двете колони, но за толкова години събрах достатъчно материал за един богато украсен полилей. Често се срещахме с елена, докато беше жив. Разбира се, аз търсех тези срещи. А за първи път го видях с още неразвити, но насадени високо над ушите рога, които даваха надежда за правилно развитие. Тогава работех в терена. Наредих на горските надзиратели да издигнат петнайсетметрово чакало. За да бъде скрито, пък и стабилно, майсторите го прилепиха за як, клонест бряст. Стана толкова удобно, че човек можеше вътре да се наспи, приятно полюшван от вятъра. През есента, когато яворовите листа пожълтяха и полетяха към земята като хартиени ластовици, елените започнаха да реват.
Не беше бог знае какъв концерт, те ревяха не много силно и кратко време, колкото да се каже, че са отбили задълженията си. Какво им се бе случило тази година, не можех да си обясня. Докато се сбиеха, нещо ги подплашваше и бързо се пръскаха. Помислих си, че в участъка се е заселила мечка-стръвница. Започнах да търся следи от пиршествата й, но никъде не можах да открия нищо.
Често се изкачвах в новото ловно чакало. От него виждах нашироко и далеко по поляните и с клоновете на планината. Но навсякъде бе еднакво пусто и тихо. Не помагаше и надуването на стария голям рог — нито един елен не се обаждаше. А осите бръмчаха около чакалото, сякаш се готвеха за роене.
Разкъсани, парцаливи облаци плуваха по небето от изток на запад, като че ли ги притегляше невидим магнит. В сечището под чакалото гниеха стари пънове. Около тях пълзяха ниски малинови храсти, а над тях се извисяваха в прави редици седем-осемгодишните смърчове. И те като хората — едни по-едри, други по-слаби и нисички.
Една вечер вятърът затихна рано. Залязващото слънце озари с червеникав ореол короните на дърветата. Долу под чакалото попарените от сланата пожълтели листа на малините дори не потреперваха. По клончетата тук-там се червенееха плодове, но те нямаха нито приятен цвят, нито вкуса на летните малини. А през кратките дни слънцето свети, но нещо не грее — загубило е силата си.
Тази вечер, след като слънцето залезе и на хоризонта остана само кървавочервеният отблясък на залеза, в края на сечището се показа кошута. Колко време е стояла в края на гората не зная, но и сега тя беше неспокойна. Спря се на едно място и започна да върти големите си уши във всички посоки. По едно време ги насочи към пътечката, водеща към подножието на чакалото. Вдигнах бинокъла и видях до кошутата младо еленче. Малко зад тях се подаде двегодишен елен. Младото еленче отхапваше тук-там плодовете на малините и трите животни бавно тръгнаха през сечището. Интересно как стъпваха, а под копитата им не изпращя нито клонче, не зашумя нито едно сухо листо. Пресякоха цялото сечище и се загубиха някъде под чакалото. Скоро от същото място излязоха още две кошути. След тях от долчинката с високо вдигната глава излезе едър строен осмак. Чух шум и под клоните на стария бряст, но, зает с наблюдение на елена, аз не му обърнах внимание.
Още не бях срещал този хубавец в участъка. Сигурно е преминал хребета откъм южната част на планината. Може би беше на пет или шест години. Тялото му беше едро и стройно, но рогата не струваха нищо. Две немного дебели основни колони с малки израстъци, без коронки, развити под формата на вила за сено. Такъв екземпляр без особени усилия ще повали и дванайсетак със силни рога и мощни корони. Стадото се пръсна в сечището и започна да пасе. Само осмакът вдигаше тревожно глава и душеше въздуха.