Нещо го правеше подозрителен и той постоянно беше в движение. Обикаляше стадото си и въртеше глава към гъстата борова гора. В този миг се чу рев на елен. Осмакът се спря, вдигна глава и отговори на рева със злобен гърлен глас. След това се ослуша, но никой не му отговори. Убеден в своята сила, той изрева предизвикателно още два-три пъти и тръгна да обикаля стадото си. Нямаше какво повече да чакам, този елен явно не биваше да остава сред стадото.
Премерих се в шията му и като се спря за момент, натиснах спусъка. Гърмежът проехтя над сечището и, преди ехото да се завърне, еленът подви предните си крака и падна сред малиновите храсти. Старата кошута рязко скочи към гората. С дълги красиви скокове тя се понесе над смърчовете и отведе стадото натам, откъдето се чу гласът на другия елен. След малко над сечището настъпи прежната тишина и спокойствие. Само осите невъзмутимо продължаваха своя монотонен концерт. Да, зимата ще бъде студена, помислих си аз, допушвайки нетърпеливо своята цигара. Някъде в края на гората се разкряка радостно орешарка. Сигурно е намерила здрави лешници, все още не опадали на земята.
От този ден измина цяла година. Но сега елените започнаха да реват още през втората седмица на септември. И ревяха така, както писателите ги описват в книгите си. Гърлените им гласове се чуваха по всички поляни. А аз седях и тръпнех във високото чакало, прилепено към ствола на стария бряст. Дървото не прие съжителството. Откакто вдигнахме чакалото, то вече не разцъфна. Може би ще издържи така още няколко години, докато някоя зимна буря го повали на земята заедно с чакалото.
Един късен следобед старата кошута отново се показа в сечището. След нея скачаше пак малко еленче, а по-назад вървеше силна яловица. Няколко крачки по-назад бавно пристъпваха още три кошути и последен гордо стъпваше едър дванайсетак. Стадото спря в средата на сечището и след малко от долчинката се показа млад и силен шестак. Огледах го добре — рогата му посадени високо, развити правилно — има надежда да развие хубав трофей. Познах, че това е миналогодишното еленче, което не се отделяше от старата кошута. Втора година му растат рогата и вече са толкова дебели!
Дванайсетакът се спря в средата на сечището, вдигна глава и мощно изрева няколко пъти. Проточил глава напред, рогата му се опират в гърба, а дълбоко от гърдите му звучи призивен рев. Кошутите се вслушват в рева на своя водач и стоят настръхнали. Еленът чувствува своите сили, но иска да покаже и на останалите, че е най-силният в гората.
Стадото се приближава до пътечката към чакалото и се спира под изсъхналите клони на стария бряст. Старата кошута души неспокойно въздуха, както преди година, но сега до нея проверява околността и една по-млада, стройна неспокойна кошута.
Вдигнах пушката, премерих се в тялото на старата и стрелях. Нека по-младата поеме грижите за стадото. След изстрела всички се спуснаха след нея, доверяваха й се, а това беше добре…
Всяка пролет, щом долитаха горските бекаси, аз продължавах да търся отхвърлените рога. Следях с интерес развитието на моя осмак, а после вече коронуван десетак. Годините минаваха и моят елен растеше, ставаше по-силен, а рогата му все повече се разклоняваха и надебеляваха.
Всяка година чаках с нетърпение времето на еленовите Сватби и двубои. Оглеждах го със задоволство и потръпвах от ловна страст във високото чакало. Той вървеше винаги няколко крачки след стадото и вдигаше високо глава. Две години беше общопризнат и единствен водач, а след това по него тръгна млад строен осмак, но моят елен не го допускаше близо до кошутите. Не искаше да дели с никого властта си…
Само веднъж през тези дълги години се случи така, че моят елен едва не изгуби не само властта, но и живота си. Тогава вече се страхувах да се качвам във високото чакало. Старият бряст се бе наклонил на една страна, а стълбата от смърчови клони застрашително скърцаше. Стоях зад пътеката, прикрит зад гъстите храсти, и наблюдавах.
Очаквах пристигането на един уважаван гостенин ловец и исках да зная какво е състоянието на стадото. Беше началото на септември, звездите вече бледнееха, но в гората все още беше тъмно. Кръглата луна отдавна отплува на изток и се изгуби в безкрайния тъмносин океан на нощта.
На пътечката близо до мен кацна яребица, огледа се и бързо изчезна в храстите. Неочаквано нещо в лещака изпращя. Превърнах се целият в слух и зрение, затаих дъх и зачаках. Шумът се повтори, тъмнината бавно се разреждаше и може би в момента на угасването на зорницата от лещака мощно изрева елен. Вятърът духаше срещу мен и животното не можеше да ме усети. Освен това изглежда, че вървеше по дирята на разгонена кошута и ревеше силно, викаше я да се спре. Най-силният закон за запазване на рода му заповядваше и той търсеше кошутите една по една.