Вече се разсъмна напълно. Аз все още стоях на пътечката, чувах все по-близо рева на елена, но не го виждах. Настъпи необикновена тишина. В този момент еленът може би слухтеше като мен и оглеждаше сечището. Но ето че зашумяха сухите листа и мощният му рев огласи сечището. Виждам го на около трийсет крачки. Реве, изпънал шия, а аз наблюдавам рогата му. На левия рог има само три израстъка и насочен напред вълчи рог, а на десния — четири по-малки израстъка и опасно закривен дълъг рог. Неправилно развит десетак, опасен за съперниците си и за кошутите. „Този ще оставя да застреля моят гостенин“ — помислих си аз.
Но неочаквано от долчинката изрева още по-мощно друг елен. Потреперах. Силен е моят шестнайсетак, мощни са рогата му, увенчани със съразмерни корони. Но този белязан побойник няма да отстъпи без проливане на кръв. Не, тази среща няма да завърши само с двубой и бягство на единия елен. Моят няма да отстъпи, а този ще се бие жестоко, докато не падне или не повали съперника си сред локва кръв в средата на сечището. Десетакът има едро, тежко тяло. Шията му е къса и дебела като на младо биче. А рогата му са опасни, дебели и главно без корони. Аз обаче тази година нямам право да стрелям по елен. И без това се приказва, че получавам разрешение всяка година. Никой не се интересува от това, че ми се разрешава да убивам само излишните екземпляри в стадото и че трофеите им не са кой знае какви — тук-там някой застаряващ елен или пък побойник с вилообразни рога. Едва догодина ще поискам разрешение за застрелването на моя шестнайсетак с необикновените рога. А сега се страхувам за него. Не вярвам, че ще бъде победен, но все пак се боя да не падне и да не загуби властта си в стадото.
Опасният десетак пресече пътечката и се загуби между стройните смърчове. Откъм старата гора повя тих ветрец, върховете на младите дървета се наведоха вляво, след това се изправиха и пак сведоха корони като пред палката на невидим диригент. Разсъмва се. Околните поляни и склонове на планината са забулени под воала на тънък слой бяла мъгла. По небосвода бавно плуват разкъсани облаци.
Може би очакват само слънцето да изгрее и да се съединят ниско над гората…
Внимателно минах край стария бряст и се приближих към долния край на сечището. Стигнах до самотната скала, омотана от дългите клони на малините, там се скрих в клоните на млад смърч и зачаках. Но оттук нищо не се вижда, дори средата на сечището е скрита зад възвишението. Бавно се изкачих на скалата и веднага видях двата елена, изправени един срещу друг. Около тях три еленчета безгрижно подскачаха сред малиновите храсти. Млад елен с рога като дълги игли наблюдава с интерес двамата съперници, а те вече гърлено и злостно реват един срещу друг. Бавно, като опитни борци те минават в разузнаване, движат се в малък кръг и търсят слабото място на противника си. Ето че вече се спират, свеждат рога и едновременно реват.
Миг след това те се понасят един срещу друг и аз чувам трясъка на рога. Шестнайсетакът отхвърля десетака назад толкова силно, че еленът подвива крака и пада на колене, но не се предава. Бързо се надига, ръмжи като бясно куче, от ноздрите му изскачат кълбета бяла пара, обикаля моя шестнайсетак малко отстрани и напада светкавично. Благородният елен остава изненадан от подлия удар, но десетакът, сякаш е очаквал това, отново скача и удря отстрани. Моят елен не успя да отскочи, десетакът го прободе с кривия си рог и хълбокът му се оцвети от бликналата кръв, а от полуотворената му муцуна се чу болезнен стон. Следва яростна контраатака. С цялата тежест на тялото си шестнайсетакът опря рогата си в хълбока на противника, той отново пада встрани, но пак бързо се надига. Няколко мига двата елена се наблюдават с кръвясали очи…
Над сечището долетя отнякъде лешояд. Той размаха криле, направи два кръга над биещите се животни и спокойно заграчи. „Крок… крок“ — последва малка пауза и отново: „крок … крок“.
Мен още не ме е забелязал, а аз чувам дори шума от крилете му. Старата птица знае какво ще последва. Може би е на десет, може би на петнайсет и повече години и от опит умее да прецени къде ще има богата плячка.
Тук съперниците са възрастни, едри елени. Никой от тях няма да се предаде. В края на двубоя един от тях ще остане да лежи сред сечището. Тогава ще дойде ред на лешоядите. Техният пир ще продължи до появата на някоя мечка. Гарваните-лешояди не могат да знаят, че със своето грачене и упорито кръжене над падналия дивеч сами подсказват на мечката къде да дойде. А след нея в звездната нощ около трупа на елена ще се завърти някоя лисица и след седмица от едрото животно ще останат само костите и рогата. Положението става сериозно, иска ми се моят елен да победи. Страстно желая опасният десетак да се изплаши и да избяга, но постепенно разбирам, че трябва да се намеся.