Двата елена отново са вплели рога, но хитрият десетак ловко се освобождава от натиска на по-силния и отскача встрани, готов отново за нападение. Кошутите са се спрели наблизо и стоят като вкаменени. Те наблюдават равнодушно двубоя, сякаш нямат предпочитания. Може би знаят, че не могат да променят нищо в крайния резултат. Просто ще тръгнат след победителя, без да изпитват жал към падналия. Такъв е прастарият природен закон.
Все още не ми се иска да се бъркам в еленовия двубой, но вече съм убеден, че нямам друг изход. Червеното петно върху хълбока на моя елен застрашително се увеличава. От ноздрите му изскачат на по-къси интервали кълбета пара, а другият диша по-спокойно. Неправилно развитите му рога го поставят в изгодно положение, той умело използува недостатъка във външния си вид. Само не знае, че съдия на срещата съм аз и мога да го накажа за всички непочтени удари. Не, няма да те оставя да вярваш, че няма нищо по-силно от твоите изкривени рога, недъгът не бива да се превърне в предимство.
Десетакът отново търси възможност да нанесе удар в хълбока на моя елен. Той се стъписва и едва отскача пред удара. Предчувствувам какво ще последва — моят красавец, почтен в двубоя, постепенно губи сили…
Побойникът се готви да нанесе решителния си удар, но аз бързо се премервам и десетакът се вдига на задните си крака в последен красив скок. В следващия миг той пада с пречупен гръбнак сред малиновите храсти. Чувам как шумят сухите листа под тялото му, обзето от предсмъртна треска.
Кошутите с младите еленчета останаха да стоят няколко мига като заковани. Моят шестнайсетак, вътрешно вече подготвен да падне, но да не напусне двубоя, бавно се изправя. Краката му треперят, а левият му хълбок е целият в кръв. По всяка вероятност е разкъсан подкожният мускул. От тази рана няма да загине. Младата кошута с високи грациозни скокове повежда стадото към старата гора, а той продължава да стои над трупа на своя жесток съперник.
Догодина още веднъж ще остави здраво потомство и като почнат да капят яворовите листа, пак ще е признат водач на стадото. По всяка вероятност тогава ще излезе срещу него младият осмак и аз ще му направя път, но нека и тази година поживее — дар от човека, от ловеца.
След изстрела лешоядите отлетяха веднага. В сечището е тихо, сякаш по средата не лежи едрото тяло на убития. Аз слизам от скалата и се приближавам към изстиващото тяло на животното…
Тази есен стадото с моя шестнайсетак не се появи повече пред моето чакало в короната на стария бряст. Едва напролет, като излязох на лов за бекаси, намерих левия рог от моя шестнайсетак. Разбрах, че е преживял зимата, раната му е зараснала и сега ще развие още по-мощни рога. Горските бекаси прелитаха над мен и разговаряха помежду си. „Квор … квор … Квор-квор“. А аз стоях и си представях моя красавец през есента. Ако не успее да запази властта си над стадото, ще го застрелям. Трофеят му ще бъде мой и заслужен…
През пролетта и лятото на тази година големи неприятности ни създадоха дървоядите. Борбата с тях ни отне много време. По цели дни обикаляхме капаните с разпръснати прясно нарязани стърготини и аз нямах време да проследя своя елен…
Едва в началото на есента излязох само така към Драчите скали. Пътечките в гората вече бяха заметени, наближаваше времето на еленовите сватби, сърните неспокойно пробягваха из гъсталаците, а кошутите все още изчакваха. Оглеждам гората — яворовите листа едва започват да жълтеят. Може би след седмица или две елените ще започнат да реват…
Неочаквано под надвисналата скала се мярна нещо ръждиво-жълто. Приближавам се внимателно и поглеждам през бинокъла. Мигам и не мога да повярвам на очите си! На десетина крачки пред мен виждам два ри са. Тъпите им муцуни са захапали тялото на едър елен. Пред очите ми притъмнява. Бързо вдигам пушката, премервам се в по-едрия от тях и натискам спусъка… Но вместо изстрел чувам само глухо изщракване. Дявол да го вземе! В бързината съм забравил да махна предпазителя. Ругая на ум и бързо зареждам. Само че рисовете не чакат и с няколко скока изскачат между скалите, а пред мен остава само тялото на елена. Оглеждам мястото и разбирам какво се е случило. Двата хищника са гонили моя красавец чак до скалите. Тук вече не е могъл да прескочи пропастта и те са го обградили. А аз, глупакът, вървя из гората с незаредена пушка!