Така завърши живота си моят най-голям елен, чийто трофей получи златен медал на международното изложение. По изложбите ловците не могат да откъснат очите си от мощните му рога и никой не предполага, че те не са го спасили от хищниците. А аз си мълча, защото ме е срам. Не можах да отмъстя на жестоките зверове за живота на моя шестнайсетак, чиито рога са най-хубавото украшение в гостната ми…
Сам под Дяволския връх
Не знам защо, но началникът на горскотехническия участък отказа да дойде с мен на варда под Дяволския връх. Усукваше, че имал да изготвя много документи, ведомости, отчети, пък и времето за плащане на работниците наближавало. Как ли не се преструвах, че самичък ми е неприятно да изляза, но хитрият Зрубец много добре ме разбираше. То хубаво е да прекараме седмицата заедно, но той изглежда знаеше, че не понасям горският да ме заведе в чакалото и да кимне с глава: „Хайде, ето го там, стреляй! …“
В такива случаи се чувствувам като в цирк. Все едно клоунът с дежурна усмивка предлага: „Заповядайте, гръмнете още веднъж, няма нищо страшно, животното е вързано, отдавна сме го приготвили за вас!“… А така, както ми предлага шефът на участъка, ще се чувствувам като бълха в топъл кожух. Или още по-точно — като плъх в пълно със зимнина мазе!…
Събрах всичко необходимо в раницата си. Прибавих парче шпеков салам, парче сланина и един хляб. За останалото — чай, кафе, захар, сол и други подправки — Зрубец казва, че ще намеря в хижата. Дърва за горене имало достатъчно, така че нищо нямало да ми липсва. Вдигнах раницата на гръб, пушката на рамо, далекогледа на гърдите и хайде покрай потока към върха…
Очаква ме една седмица отпуск в планината. Цяла година предварително се радвам на тези броени дни. Мечтая как по-добре да ги оползотворя сред красивата природа, насаме с дивите животни … Денят се познава от сутринта! Ако тази поговорка е вярна, то и аз ще имам късмет. Първият ден от отпуската ми е слънчев и ведър. В тази част на планината есента е красива и спокойна.
Вървя бавно, дишам чистия въздух, а слънцето позлатява върховете на дърветата и спуска снопове лъчи в пролуките чак до земята. Вятърът подухва тихо, нежно, като че ли само иска да поправи прическите на дърветата и храстите. Въздухът мирише на загниваща ланска шума, но полянките около потока са все още зелени и свежи. Само яворовите листа бързо жълтеят и тъкат около потока златисточервен килим. Красива е гората, обагрена с цветовете на есента. Листата падат по земята, а ловците тръгват по пътеките на дивите животни. Времето на еленовите сватби и двубои е в разгара си.
Ориентирам се по малкото поточе, което се влива в пълноводния поток. Повече от пет години не съм минавал по тези места, гората се е променила, дърветата са израснали. А в коритото на поточето сякаш не тече вода, а нещо лъскаво и гъвкаво ласкае скалите и безшумно се плъзга надолу.
Млада пъстърва изскача от водата, за да улови дребна мушица. Опашката й разсича повърхността като с остър нож и миг след това рибата се гмурка обратно във вирчето. Между лесковите дървета около потока расте буйна папрат. На по-влажните места са израсли подбел и лопух с големи листа. Пътечката едва се забелязва сред буйната растителност. Високо над гората ехти гласът на сокол, а в храстите около мен писукат дроздове. Ето един излита пред мен и каца в короната на старата бреза. Но и там не се чувствува сигурен и бързо полита над гъстата гора…
По тази пътечка отдавна никой не е минавал и на места тя е обрасла с мека трева. През лятото хората нямат работа насам. За екскурзии е далече, теренът е силно пресечен, а сеч в тази част на гората не се разрешава. Това е добре, иначе цялата красота наоколо ще загине. Каква сила има във вековните дървета! От двете страни на поточето се издига гъста сенчеста гора. На някого би му се сторило, че е мъртва, без жива душа, но не е така. Гората е жива, тиха и скромна — познавам магията на вечния й живот. Само онзи, който живее в гората, усеща нейния пулс в шума на вятъра, в мириса на загниващите листа, в рева на елена и в полета на бекаса. Плахата птица прелита бързо между дърветата, отдолу крилете и тялото й сребреят, а отгоре се сливат с окраската на околните дървета и храсти.
Очаква ме поне четиричасово изкачване към върха. Но не бързам да стигна. До свечеряване има много време. Достатъчно е преди мръкване да стигна до хижата под Дяволския връх. Ще си приготвя скромна вечеря, а след това ще поседна на прага и ще слушам рева на елените. През прохладните нощи едрите животни не спят, кръстосват нашир и надлъж планината и водят сурови битки заради кошутите.