Неочаквано в края на сечището пак изрева самотен елен. Ревът беше мощен, предизвикателен, кръвта в тялото ми закипя. Останах на място като закован. Всички сетива в мен се наостриха. Умората от дългия път изчезна, бързо свалих пушката си от рамото, приклекнах зад едно повалено дърво и зачаках. Еленът отново изрева силно със самочувствие и готовност за бой.
От долния край на сечището се чу отговор. Вторият бързаше да каже: „И аз съм тук, също съм силен, вече навлизам в твоя район, не се страхувам от теб!“…
Плодовете на малините кърваво блестят, осветени от лъчите на залязващото слънце. Бодливите храсти изглеждат като мек, къдрав килим, преплетен със златната сърма на слънчевите лъчи. Въздухът над сечището трепти, а аз очаквам с нетърпение срещата на двата елена.
Три кошути и две малки еленчета се появяват в средата на сечището, сякаш невидим магьосник замахна с магическа пръчка. Едва след тях с бавна достолепна крачка пристъпва „Той“… А от долната част на сечището отново се чува рев. Няколко мига по-късно се показва и вторият елен. Двете животни са едри и мощни, със силни рога и кипяща кръв…
Вече се изправят един срещу друг. Кошутите и еленчетата се преструват, че безучастно пасат, само от време на време повдигат глави и гледат с умните си очи двата елена. Двамата съперници навеждат глави. От очите им сякаш проблясват светкавици, които разпалват и моята кръв.
Рогата удариха в рога. Животът за двете животни се стесни в средата на сечището. Мускулите им са опънати до скъсване, във вените им бушува гореща кръв. Шиите отново се изпъват, телата се напрягат като струни и следва нов удар. Удар отпред, удар отстрани, удар отгоре, удар отдолу. От гърдите им се чуват гърлени стонове, но жестокият бой продължава. Все още не може да се каже кой ще победи…
Слънцето вече се скрива зад гребена на планината. Светлината в широкото сечище бързо намалява. Премервам се в тялото на елена, който ми се струва по-стар и по-слаб. Търся сърцето на този, който е осъден от природата да загине. Не, законът на дивата гора не е несправедлив и жесток. Така трябва да бъде, за да се запази родът и новото поколение да израсне толкова силно, колкото най-силният от днешното. Рогата се удрят и сплитат за последен път. Кошутата и еленчетата вече не пасат, а наблюдават жестоката борба. Кръстчето на далекогледната мушка се заковава на една длан зад предната плешка. Почти без желание, механично натискам спусъка. Последният рев на уцеленото животно е заглушен от силния гърмеж. По-старият елен подгъва колене и пада напред. По-младият гледа учудено. Той не може да разбере как така изведнъж противникът му падна пред него. Заслепен от борбата, вече вдига глава и иска победоносно да изреве, но едрата кошута скача и повежда стадото към дола — усетила е миризма на барут. В средата на сечището остават само двата елена. Единият лежи, кръвта му изтича, а по-младият стои в недоумение над него.
Чувствувам как ме облива задушаваща топлина. Гърлото ми е пресъхнало от вълнение, а не изпитвам никаква радост от успеха. Младият дванайсетак се впуска в лек тръс след стадото. След малко сечището стихва. Около мен отново се чува неприятното бръмчене на осите. В средата на сечището лежи едър елен и животът му угасва, както угасва хубавият есенен ден. Над ниските храсти стърчат внушителните рога на стария дванайсетак. Но новият трофей не ме радва, не мога да си обясня защо.
Запалвам втора цигара с тръпнещи ръце. След малко от задния си джоб изваждам остър нож и отрязвам главата на животното. Поставям върху тялото празната гилза. Мирисът на барут ще държи на разстояние поне за една нощ хищниците…
Вдигам тежката глава на елена и чувствувам как умората ляга върху плещите ми. Вървя бавно към хижата. Отдалече виждам червената стряха на сградата, но не изпитвам особена радост. Приближавам се и откривам, че тук всичко си е така, както го оставих преди пет години. От другата страна на гората отново се чува рев на елен, но този път това не предизвиква в мен никакви емоции. Поставям главата с широките разклонени рога пред входа до дърварника. Поглеждам някак гузно в двете големи очи, от които допреди малко искряха пламъците на живота.
Нима дойдох само за това? … Ловната страст ми се струва жестока, за момент съжалявам, но от дола отново се чува рев на елен. Може би двама нови съперници вече стоят един срещу друг. Ето, сега ще чуя тъпия удар на рогата… Животът в гората продължава…