Сред хищниците
Старецът и кучето
Старецът стана от леглото и запали газената лампа. На светлината проличаха бръчките по неговото спокойно и уморено от живота и годините лице. Той изтри опушеното шише и закачи лампата на стената. След това започна бавно да се облича. Най-напред грижливо уви краката си в топли партенки и върху тях навлече дебели шаечни калцуни. В кухнята беше топло още от снощи, но старецът приклекна по навик пред печката, разрови с машата топлата пепел и хвърли няколко шепи шишарки и сухи борови кори. Сложи отгоре снопче смърчови клони и драсна клечка кибрит. След миг в огнището заиграха весели пламъчета. Те осветиха лицето на стареца и хвърлиха по стените причудливи сенки. Старецът сложи най-отгоре две цепеници и затвори скърцащата вратичка на зиданата печка. После бавно се изправи, напълни тенджерата с картофи и я постави върху печката.
Свършил първата утринна работа, старецът уморено огледа стаята, приближи се до шкафа, извади бутилка с ракия и си наля една чашка. Изпи я наведнъж, после седна до масата и започна бавно да си пълни лулата с едро нарязан домашен тютюн. Като я напълни догоре, извади с ръка от огнището малко въгленче и го сложи върху тютюна. Лулата бързо се разпали. Старецът блажено всмукна няколко пъти лютивия дим и в стаята се разнесе острата миризма на качак, а над главата му се издигна облаче от дим.
Такова беше всяко зимно утро в дървената къща на стария Вал ах. Въпреки това тази сутрин имаше известна разлика в приготовленията на стареца, в движенията му имаше някакво нетърпение и напрежение…
На стената примигва пламъчето на газената лампа. Фитилът отдавна не е подрязван и пуши. Тумбестото шише напразно се мъчи да прогони тъмнината от ъглите на стаята. Зад светещите прозорци в двора е тихо и спокойно. Но там няма никакъв живот. Старецът гледа с невиждащи очи през прозореца и пуши замислен. Опрял лакти на масата, с едната ръка държи лулата си, а с другата подпира небръснатата си брада. Като допуши първата лула, през прозорците нахлу дрезгавината на зимното утро.
Старецът стана, прибави още една цепеница в печката, наметна си оръфания овчи кожух и отвори вратата на стаята. Лъхна го свежият студен въздух. Той остави вратата полуотворена — така проветряваше стаята. Дърва за отопление имаше достатъчно. Старецът свободно се ползуваше с неписаната привилегия да си събере свободно дърва за огрев из гората. За това никой не повдигаше въпрос. Кой би посегнал на правото му, придобито с дългогодишен труд по горските чукари.
Старецът е свличал почти петдесет години материал от планината. Разбира се, през първите години на своята младост — за сметка на графа, и едва след войната — за държавата.
Той сменяше често конете през дългите години тежък труд в планината. Никой вече не знае колко коне е имал. Някога водеше едър бял кон, а по-късно го смени с черен.
През последните години използуваше едър петнист кон с петно на челото… Всички коне бяха различни, само кучето, което ходеше винаги след стопанина си, изглеждаше все едно и също.
Случеше ли се някое да му умре, старецът донасяше отнякъде малко сиво кутре като вълче. За една година то се превръщаше в едър пес вълча порода и хората от селото предпочитаха да обикалят отдалече дървената къщурка на самотния Валах.
Щом старецът се показа на двора, всичко живо се събуди. Във високия зайчарник, отрупан със сняг, затропаха десетки крака. От задния обор, притиснат от всички страни със сено, изблея коза, а пред малката будка до плевнята се изправи едро куче вълча порода и завъртя весело опашка. Искаше му се да се доближи до стопанина си, да почувствува на врата си познатата ръка и, като изпъна веригата, то завря муцуна между коленете му. Старецът погали кучето и огледа двора.
Снежен вихър бе вилнял през нощта, а и сега продължаваше да вали сняг.
— За тази зима дълго ще се говори! — помисли си той. Още в началото на есента усети, че зимата няма да бъде обикновена. По време на еленовите сватби осите бръмчаха като подивели. Дивите гъски започнаха да прелитат още през септември. А през октомври зайците вече бяха натрупали по гърбовете си над два пръста лой. Едрите диви животни също се бяха подготвили за дълга и студена зима — изглеждаха като охранени млади телета, готови за продан.
Старецът се наведе и отвърза кучето. Флора се опита да близне носа му, като скимтеше радостно и размахваше дългата си рунтава опашка. Почувствувала се свободна, тя скочи, опря предните си лапи в гърдите на стареца и го погледна изпитателно в очите.
— Е, добре! — потупа я по гърба старият мъж. — Хайде сега потичай, за да се стоплиш!…