Никога не приемаше нищо от чужд човек. Кой ли не беше опитвал да й подаде парче месо или друго лакомство. Но кучката дори не го подушваше. Мисля, че и да умреше от глад, пак не би приела храна от чужда ръка…
Скромно си живееше старецът — с кучето, зайците и козата. Веднъж в годината, а не два пъти, като другите кучки, Флора раждаше едри кутрета с къси остри уши. От цялата околия идваха хора да си купуват куче от стареца. Обикновено правеха пазарлъка половин година по-рано. При това никой не знаеше потеклото на малките, когато питаха за бащата. Старецът присвиваше очи и отговаряше уклончиво. Имат, имат баща, как може без баща, но и той няма установено родословие. По-късно наистина проличаваше, че кучетата имат буйна кръв. Неведнъж те излизаха победители при охраната на стадата от различни хищници, а ако не побеждаваха, най-често не оставаха живи. Никога не се връщаха при стопаните си изплашени, с подвити опашки. Овчарите се учудваха, че дори пред мечка не отстъпваха. А ако бяха две, нищо не можеше да ги победи, обикновено от стадото не се загубваше нито една овца или агне. Говореше се, че старецът води Флора дълбоко в дивата планина, като й дойде времето да се разгонва. Там кучката сама избира бащата и той не може да е по-слаб от нея. Не всички вярваха на тези приказки, но изглежда, че в тях имаше нещо вярно.
Наистина веднъж или два пъти в годината старецът напълваше клетките на зайците със зелена трева, затваряше козата в обора с пълно корито вода и претъпкани със сено ясли и се загубваше с кучето за няколко дни из планината.
И сега коремът на Флора е провиснал — няма да мине и месец, и на бял свят ще се появят няколко едри кучета. Но кучката се върти, подскача около стареца, сякаш всичко е наред и нищо не й пречи да го последва в гората. Изглежда, че и тя добре познава своя стопанин. Предчувствува, че се готви за ловен излет.
Наистина старецът иска да излезе в планината, но не задълго — само до вечерта или най-късно утре сутринта ще се прибере. Нощуването в гората не го плаши. Неведнъж е прекарвал нощта в пещерата под Черни връх.
Освен бащата на стареца никой друг не знаеше за тази пещера. Под върха имаше много скали, сякаш огромен великан ги бе разхвърлял на всички страни. Между тях се криеха стада елени, мечки намираха удобни бърлоги, а рисовете — подходящи места за ловуване от засада.
Случаен посетител трудно би открил пещерата на стареца. За да се влезе в нея, трябваше да се мине през една скална пукнатина. Тясната пътечка водеше стръмно нагоре и никой не обръщаше внимание на широката пукнатина в скалата, прикрита от един голям храст. Но влязъл веднъж в нея, човек веднага виждаше колко удобна е тя за скривалище. Лете и зиме температурата вътре бе еднаква. Предвидливият старец бе складирал вътре голяма купчина дърва, на сухо място в единия ъгъл беше сложил няколко свещи. В дъното на пещерата старецът имаше сламеник, напълнен със сухи яворови листа, а под него ловецът криеше пушката си, омотана грижливо в омаслени парцали.
Като запалеше огън, димът излизаше в тънка струйка между отвесните скали под Черни връх и се загубваше в небесата. Скалите скриваха всичко от случайни погледи. Човек едва ли би намерил по-удобно място в цялата планина. Към пукнатината на скалата, която старецът използуваше за вход, не водеха никакви пътеки. Само животните намираха начин да преминат през разхвърляните късове скали откъм теснината под съседния хребет.
През есенните нощи в тази част на планината ревяха елени, невиждани от ловеца. Може би така беше по-добре за стария човек. Ако ловците научеха за тези места, за него вече нямаше да има място в скривалището му. А едрите животни действително бяха хубави. Рогата им бяха дебели в основата си като мъжки крак в глезена, а в короната — широки повече от един метър, с могъщи корони и с много симетрични израстъци. Тук се виждаше, че природата не е достигната от фантазията и на най-смелите художници, опитали се някога да уловят красотата на животните и да я увековечат в своите платна. Старият Валах бе държал неведнъж такива красавци на мушката на своята дълга военна манлихера. Наблюдаваше животните през прореза на мерника, но рядко стреляше по тях. Пък и за какво? Предпочиташе да слуша рева им и да наблюдава суровите двубои. Такива представления не могат да се купят с пари. А за месо старецът убиваше само някое слабо младо животно, което не би могло да издържи суровата зима. За него и за кучето му то осигуряваше месо за дълго време. По тези места старият Валах се чувствуваше като у дома си. Никъде жива душа, а ако случайно се приближеше някой, той пръв щеше да го забележи от своята наблюдателница. Непознат ловец не можеше да ловува по тези места. Навсякъде — скали, непроходими храсталаци и сипеи. Докато ловците приближеха, дивечът изчезваше към другия хребет на планината. Може би заради това ловните дружини никога не устройваха хайки по тези места.