Двамата мъже, стаили се в края на гората, бяха ловци и търпеливо чакаха своята плячка, като с надежда поглеждаха към кръглата луна и малките бели облачета. Някъде между дърветата жално изплака сова. Веселите, безгрижни щурци само за миг стихнаха, за да подновят с нова сила своя нощен концерт. В боровата гора рой светулки мъждукаха със своите миниатюрни фенерчета като изгубени пътници в тъмната нощ. А долу по тревата около високото чакало, наричано от посветените в занаята „ловен амвон“, блестят като диаманти капчици нощна роса. Лятната нощ е влажна и топла. В диплите на своето мастилено наметало е скрила толкова хубави и неочаквани изненади, че сърцето на младия ловец тупти чак в гърлото. Чудните звуци от старата гора се чуват някак по-особено и действуват върху въображението на ловеца.
Внезапно възрастният мъж, стаил се в отсрещния амвон, потръпна и се ослуша. Стори му се, че долови някакъв особен шум от вътрешността на гората. Изпъна се като струна и цял се превърна в слух и зрение. За да се поуспокои, той стисна здраво приклада на ловната пушка и я привдигна към рамото си. Но шумът заглъхна някъде в долчинката, а мъжът облекчено въздъхна. Тихата лятна нощ е някак празнично тържествена, а може би на възрастния ловец само така му се струва. Но ето, отново се чува някакъв шум, който прилича на пращене от счупени под краката съчки…
— Това са те, глиганите!… — мисли си мъжът и напряга очите си. Шумът се чува още по-близо, а щурците в нивата пак стихнаха. В тишината совата проплака някак предупредително откъм края на гората. Пред ловния амвон прелетя прилеп, увлечен от лова си. А в края на гората, пляскайки шумно с криле, излетя подплашен гълъб.
— Какво ли го изплаши? … — запита се ловецът и облиза засъхналите си устни. Под самата будка шумът стихна, затова пък се чу тихото грухтене на водача на стадото. — Дочакахме ги — безгласно мълвят устните на ловеца. — Ще съсипят пшеницата, но и ние ще им дадем да разберат!
А дивите свине са вече в нивата. Навлязоха предпазливо, ловецът не успя да ги забележи. Вижда как се движат из нивата, класовете звънят и издават присъствието им. При това не подухва никакъв ветрец, листата на дърветата дори не потрепват.
— Тук са вече, сега са само наши!… — доволно се усмихва възрастният ловец и леко потръпва от познатото ловно вълнение.
Той предпазливо освобождава предпазителя на затвора. Гледа напрегнато в сребристите потрепващи класове и търси да открие животните. Постепенно се унася в ловна възбуда и забравя целия свят. Всичките му инстинкти са насочени към пшеничената нива и дивите животни в нея. А те грухтят, ровят, съсипват човешкия труд, но не се виждат сред високите класове. Мъжът потръпва, но си налага търпение, все пак до сутринта животните ще излязат на междата между нивата и старата гора.
— Бавете се, бавете. Аз ще почакам! — облизва засъхналите си устни ловецът и преглъща. Не отиде напразно трудът му. Заедно със сина си той работи цял следобед. Слънцето клонеше към залез, когато привършиха строежа на ловните амвони. А сега търпение му е майката, все някой глиган ще излезе от нивата. Напосоки не бива да стрелят. Тогава и чакането, и трудът ще отидат напразно. Във високата пшеница не се виждат дори гърбовете на едрите животни, но много ясно се чува грухтенето им. Майките учат малките как да прегризват класовете от повалените стебла. Ще съсипят много зърно, но животните не са виновни. За тях това е само въпрос на съществуване…
Този път дойдоха късно — едва след полунощ. Може би нещо им се е струвало съмнително и дълго са слухтели в гората, преди да влязат в нивата. Но двамата ловци издържаха, не се издадоха, и ето ги сега глиганите пред дулата на пушките им. От люлеенето на пшеничните класове личи, че са много, все още не се виждат, но са плъзнали из цялата нива. Шават и там, от другата страна, пред пушката на сина му. — Дано той има щастието да стреля първи! — мисли си бащата. — За него това ще бъде голямо преживяване, нещо като награда. А ако улучи нещо едро, ще запомни този ден за цял живот. В стадото ще има най-малко десетина едри животни. Ще дебна и аз. Гръмне ли той, разбягат ли се глиганите, да поваля някой едър, въпреки че по-трудно се улучва бягащо животно…