Пък и защо да ги убива — за рисовете също има място в планината. Нека си живеят. Но тази мечка, тази хитра стара Мецана, къде ли се е свила по това време? Преди старецът винаги знаеше бърлогите на мечките в участъка, но тази е като магьосница, или пък той вече е остарял.
Върви ловецът и си припомня някои разкази на своя баща. За всеки случай той имаше подходяща история. Разказваше ги и сам не можеше да си спомни дали действително ги е преживял, или ги е слушал от своя баща…
По време на един зимен лов господарите пристигнали чак от Будапеща. Било преди Коледа, имало сняг, както сега. Открили бърлогата на една стара мечка, събудили я и тя побягнала около дървото. Помислил си старецът, че за мечката е дошъл краят на живота, но хитрият звяр се разсънил и побягнал право срещу гончиите, които били без пушки. Хванала тя първия, който й се изпречил на пътя, и заедно с калпака му свалила от главата целия скалп, а с другата лапа така го ударила по брадата, че бедният човек цял живот ходил с изкривена челюст…
Веднъж старият Валах сам има възможност да се убеди, че разказите на баща му не са били съвсем измислени. Както си вървеше по тясната пътечка, неочаквано зад завоя видя мечка с две мечета. Бяха се спрели на около петнайсет крачки. Пушката му висеше, заредена на рамото, но мечката не е сръндак, по такъв звяр още никога не беше стрелял. Дори никога не беше изпитвал желание да убие мечка. За него тя и сега е нещо повече от диво животно. От своя баща знаеше, че мечката е особено опасна, когато е с малки. Но нямаше какво да прави, с треперещи ръце той свали пушката и се прицели. Но му беше съвестно и все пак той извика с дрезгав глас:
— Имай разум, Мецано, иначе лошо ще стане!…
Мечката се вдигна на задните си лапи и се загледа в него, а малките играеха в краката й.
— Пушка държа в ръцете си, не си играй с мен, щото… — още веднъж опита с добро ловецът.
Мечката погледна с едното око малките си, с другото стрелна сърдито ловеца. Той извика още по-силно:
— Бягай, или ще стрелям!…
Мечката се оказа умна, разбра човешката приказка. Бързо се спусна на четири крака, подбра малките си и се изгуби из гората. Валах откриваше почти всяка година бърлогата на спящата мечка, оглеждаше я и я оставяше да спи. Но през последните години все не можеше да открие леговището на тази стръвница!…
Потънал в размисъл, старецът стигна до мястото, където пътечката се разделя на две. Едната продължава успоредно на потока, а другата отбива вляво, нагоре към върха. Старецът тръгва по нея и кучето безшумно го следва.
Към обяд двамата стигнаха до подножието на Черни връх. Оттук до пещерата нямаше повече от триста крачки. Разбира се, това вече не бяха крачки, а бавно и внимателно катерене по хлъзгавите скали. На места старият ловец пропадаше до пояс в сняг. В такива моменти той изгубваше от погледа си Флора, но тя го следваше. Най-после старият Валах наближава целта. Кучето скача на своето място пред отвора на пещерата. Старецът се вмъква през теснината, запалва свещ и проверява своето скривалище. Всичко е на мястото си. Уморен от дългото изкачване, ловецът запалва огън и се отпуска върху сламеника. След малко изважда скритата пушка, изтрива я от маслото, а през цевта прокарва тел с вълнено парцалче. В момента, когато облича дългия си кожух, от входа на пещерата той чува злостното ръмжене на Флора. Ослушва се напрегнато. Флора се опитва да лае… Никога не е правила такова нещо!…
За всеки случай старецът зарежда пушката и се промъква през пукнатината навън.
Пред погледа му се открива невероятна картина. Флора стои срещу два риса. Старецът бързо разбира как е станала тази неочаквана среща. Рисовете имат отлично зрение и слух, но с обонянието не са чак толкова добре. Затова те не са усетили миризмата на кучето и човека и са скочили от скалата. Кучето стои на пътя им, а те не могат да скочат обратно на високата скала. Не им остава нищо друго освен да си пробият път с борба. Всичко това трае може би миг, два. Хищниците също забелязват човека. По-едрият рис прикляка и се хвърля към кучката. Флора скача по него, захапва го, но в устата й остава само парче кожа и косми. Старецът бързо се премерва, стреля, но не улучва.
В този момент Флора се хвърля към втория рис. Хищникът няма друг изход и приема борбата. Двата звяра се търкалят в снега, хапят се и ръмжат. Старецът иска да помогне на кучето си, но се страхува да стреля, за да не го засегне.
— Флора, Флора! — вика старият Валах и обикаля около биещите се зверове.