— А момчето как го прие? Сигурно изобщо не е предполагало, че ще се стигне дотам?
— Така е. Втурна се при мъжа ми разкаян, ала и изпълнен с негодувание. Закле се, че обича Молили, че никога не се е отнасял с нехайство към имението и че ще се грижи добре за него, ако го наследи. Но съпругът ми не искаше да отстъпи, въпреки че всички го молихме. Освен това Едуин бе ожесточен, защото бе получил обещание, а обещанията трябва да се спазват. Но стореното — сторено и вече никой не бе в състояние да накара съпруга ми да отмени решението си. Едуин не беше негов роден син, затова него никой не го попита; пък и щеше да бъде излишно… той не би се съгласил! Момчето побягна обратно при Мартин и Сибил извън себе си от яд и мъка. Оттогава не го бях виждала… Ох, де да не се беше появявал и днес! Но дойде и ето сега хората на наместника го гонят като престъпник, способен да убие мъжа на собствената си майка! Такова нещо не може да му дойде на ум, Кадфел, кълна ти се! Но ако го отведат… О, дори мисълта за това ми е непоносима!
— И откакто си тръгнаха, нямаш никаква вест, така ли? Новините бързо идват, досега щеше да се е разбрало, ако са го намерили.
— Засега нищо. Но къде другаде може да е отишъл? Той не е знаел, че трябва да се крие. Избяга оттук, без да подозира какво било писано да се случи след заминаването му. Просто се обиди от враждебното посрещане.
— Тогава може да не е искал да се прибира в такова състояние, а първо да се успокои. Хората често се крият, докато им мине ядът. Разкажи ми какво точно се случи на този обяд. Изглежда, Майриг е действал като посредник и се е опитал да го предума да се помири с пастрока си. Спомена нещо за някакво друго посещение…
— Не при мен — каза тъжно Рихилдис. — Двамата отишли в манастира да отнесат аналоя, който Мартин направи за параклиса на Света Богородица, и Майриг взел момчето със себе си, за да го запознае със стария монах, негов роднина. Опитал се да го убеди да дойде тук, но Едуин не пожелал. Майриг е добър, той направи всичко, каквото можеше. Днес успял да склони Едуин да дойде, а то виж какво стана! Жерваз тържествуваше. Посрещна много зле момчето ми — присмиваше му се, че е дошъл като просяк да моли за имението. А това е последното нещо, което ще направи Едуин. Готов е по-скоро да умре! „Значи укроти се най-сетне — рече му Жерваз. — Е, ако паднеш на колене и ме помолиш да ти простя за непокорството, кой знае, може и да склоня. Хайде, моли се за имението!“ И продължи все така, а накрая Едуин избухна, че никога нямало да превие гръб пред едно злобно дърто чудовище… Но Жерваз не беше такъв — въздъхна тя отчаяно, — а само твърдоглав и сприхав. Не мога да ти опиша всичко, което си накрещяха един на друг. Но днес за негова чест Едуин търпя доста преди да избухне. Много искаше да се сдържи заради мен, ала му дойде много. Накрая си каза всичко, при това доста високо, и Жерваз хвърли по него една паница, че и чаша след това. Тогава в стаята дотичаха Олдит, Елфрик и Майриг, за да ми помогнат да го успокоим. А Едуин изхвърча навън… Това е всичко.
Кадфел помълча за миг, потънал в размишления около останалите членове на домакинството. Струваше му се, че ако се стигне до убийство, горделивият Едуин по-скоро би прибягнал до пестник или кама, но не и до отрова. Вярно, момчето бе ходило два пъти в лечебницата с Майриг и вероятно бе видяло къде държат лекарствата, имаше мотив за действие, не му е липсвала възможност, но не притежаваше характера на отровител: потаен, мрачен и коварен. Не, това не се връзваше с младеж, отгледан и възпитаван в прямота, искреност и собствено достойнство. Но освен него имаше други.
— Момичето, Олдит… отдавна ли е при вас?
— Тя ми е далечна родственица — сепна се позасмяна Рихилдис. — Знам я от дете. Прибрах я, когато преди две години остана сираче. Като дъщеря ми е.
Така и бе предположил от грижовното отношение на Олдит към нея, докато чакаха хората на властта.
— А Майриг? — попита Кадфел. — Чух, че навремето, преди да отиде на работа при зет ти, и той бил от домакинството на господаря Бонел.
— Майриг ли… неговата майка, родом от Уелс, прислужвала в Молили. И както често става, забременяла от господаря си и родила незаконно дете. Да, той е истински син на Жерваз. Първата му съпруга е била бездетна и Майриг е единственият му син, освен ако няма още едно-две деца някъде из графството. Той се отнасял добре с Ангарад до смъртта и и се беше погрижил за Майриг, беше го взел на работа в имението. В началото, когато се оженихме с Жерваз, ме притесняваше — призна си тя. — Толкова добър момък, чувствителен, всякога готов да помогне. И не ламтеше за онова, което принадлежеше на баща му… трябва да му е било много тежко. Не че някога се е оплаквал! Но аз го попитах дали не иска да научи някакъв занаят, с който да се издържа, и той каза, че иска. Убедих Жерваз да го пусне на работа при Мартин. И го помолих — тук гласът й леко потрепера — да наглежда Едуин, след като избяга от нас, и да се опита да го сдобри с Жерваз. Не се надявах синът ми да отстъпи, защото и той е доста опак и може сам да си намери път в живота. Просто исках да се върне. По едно време ме обвиняваше, че когато е трябвало да избирам между двамата, съм избрала съпруга си. Но аз се бях омъжила за този човек… И го съжалявах… — за момент гласът й изневери и тя замълча. После продължи: — Радвам се за Майриг, той остана приятел и на двама ни.