— Разбирал се е доста добре и с мъжа ти, нали? Между тях не е имало лоши чувства…
— Не, ни най-малко! — тя бе смаяна от въпроса. — Погаждаха се добре, никога не са се спречквали. Жерваз беше много великодушен с него, макар че не му обръщаше особено внимание. А му дава и добра издръжка… даваше му! О, как ще преживява сега, ако престане да я получава? Ще трябва да се посъветвам с хора, които познават закона, аз самата не разбирам…
Изглежда, нямаше нищо подозрително около Майриг, макар той чудесно да е знаел как да се сдобие с отровата. Същото важеше и за Елфрик, който бе идвал в сушилнята и бе видял къде стои лекарството. Който и да спечелеше от смъртта на Бонел, Майриг само губеше. Незаконните синове на едрите земевладелци бяха твърде много на този свят. Един извънбрачен син, подхванал обещаващ занаят и обезпечен парично, всъщност беше късметлия и нямаше причини да се оплаква. А това бе сериозно основание да скърби за смъртта на баща си.
— А Елфрик?
Мракът навън се бе сгъстил още повече и сега пламъчето на светилника озаряваше двамата по-ярко. Сериозното овално лице на Рихилдис излъчваше бледо сияние, очите й бяха кръгли като пълни месечини.
— Елфрик е друга работа — каза тя. — Съпругът ми не беше лош човек и не се е стараел да взема повече от онова, което му се полага законно. Ала законът понякога е несправедлив. Бащата на Елфрик се родил свободен като теб и като мен, но бил изтърсакът в един съвсем малък чифлик, едва стигащ да изхрани и един син. И вместо да го подели с брат си, когато баща им се споминал, оставил му всичко и се главил при съпруга ми да обработва един вилански парцел, останал без наследници. Приел по своя воля да изпълнява обичайните повинности на крепостник, без да се отказва от свободата си. Елфрик на свой ред бил по-малкият син на баща си и постъпил като слуга в домакинството на съпруга ми, когато семейството на брат му се увеличило достатъчно, за да стопанисва земята самостоятелно. И когато реши да даде имението на манастира и се наканихме да се пренасяме тук, Жерваз избра тъкмо него да вземе за слуга, защото беше най-сръчният от всички. Елфрик не искаше да дойде и каза, че ще си търси друго място, за да си вади хляба, но тогава Жерваз се обърна към съда и той постанови, че момъкът е вилан, понеже и брат му, и баща му изпълнявали обичайната повинност срещу предоставената им земя. Така Елфрик стана крепостен, макар че баща му се е родил свободен човек. Тежко го понася — каза печално Рихилдис. — Никога не се е чувствал вилан, беше свободен мъж, който си вършеше работата срещу заплащане. Това става с мнозина: не са и помисляли, че могат да бъдат закрепостени, и им идва изневиделица.
Мълчанието на Кадфел я жегна. Той си мислеше, че поне още един човек е имал причини да бъде страшно разгневен на Бонел, знаел е как да се сдобие с отровата и от всички заподозрени е имал най-голяма възможност да я използва незабелязано. Ала съзнанието на Рихилдис бе заето от печалната картина, която току-що бе нарисувала, и тя взе умисленото мълчание на Кадфел за упрек към покойния й съпруг. Там, където не бе останала любов, тя храбро търсеше поне справедливост.
— Грешиш, ако смяташ, че вината е само в едната страна. Жерваз бе убеден, че е в правото си, а законът го подкрепи. Не съм чувала да е измамил някого, но държеше да си получи онова, което смяташе, че му се полага. А Елфрик сам си утежнява положението. Жерваз никога не го тормозеше, защото момъкът си беше работлив по природа, но когато загуби свободата си, се заинати, нарочно превръщаше работата си в робски труд и при всяка възможност изтъкваше положението си на крепостен. Това не е раболепие, а дързост, той все едно дрънчеше с оковите си. По този начин наистина оскърбяваше господаря си и мисля, че двамата започнаха да се ненавиждат. Освен това и Олдит… Не й е казал думичка, но аз зная. Гледа след нея, сякаш са му изтръгнали сърцето. Но какво може да предложи той на свободно момиче като нея? Дори и Майриг е къде-къде по-добра партия, а и той се зазяпва по нея. Казвам ти, Кадфел, толкова неприятности и тревоги имах с това домакинство. И сега какво ме сполетя! Помогни ми! Кой друг, ако не ти? Помогни на сина ми! Вярвам, че можеш, стига да пожелаеш.