Беше широкоплещест едрорък мъж с широко и пълно открито лице. В очите му се четеше дълбоко недоверие. Кадфел отбеляза това със задоволство: прекалената доверчивост в един несъвършен свят е глупост.
— Влезте, отче — каза Мартин. — А ти, Алис, затвори и залости вратата.
— Простете ми за припряността — каза Кадфел, когато вратата се затвори зад него, — ала времето ми е малко. Днес тук са търсили един момък, но както разбрах, не са го намерили.
— Истина е — отвърна Мартин. — Не се е прибирал.
— Не искам да знам къде е. Не ми казвайте нищо. Но вас искам да попитам, вие го познавате, възможно ли е да е извършил онова, в което го обвиняват?
Със свещ в ръка от вътрешната стая излезе съпругата на Белкот. Познаваше се, че е дъщеря на Рихилдис, ала бе по-нежна, по-закръглена и с по-светъл цвят на кожата, макар че имаше прямия поглед на майка си.
— Съвършено невъзможно! — възкликна тя с искрено негодувание. — Ако на света изобщо някога е имало човешко същество, което никога не е прикривало чувствата и постъпките си, това е моят брат. Още преди да бе проходил, само нещо да не му беше наред, на миля околовръст всички разбираха. Но никога не е таил в себе си злоба. Моето момче е съвсем същото.
Да, разбира се, това бе въпросният Едуай, когото Кадфел все още не бе видял и който толкова приличал на неуловимия Едуин. И двамата ги нямаше.
— Вие сигурно сте Сибил — каза Кадфел. — Допреди малко бях при майка ви. Аз съм… може би тя е споменавала за някой си Кадфел, когото е познавала като девойка?
За негово задоволство пламъкът на свещта се отрази в очите й, които внезапно се уголемиха и светнаха от учудване и нескрито любопитство.
— Вие ли сте Кадфел? Да, много пъти е говорила за вас и се чудеше…
Погледна черното расо и качулката и усмивката й се стопи в съчувствено изражение. Разбира се, и тя като всяка друга жена на нейно място реши, че той трябва да е бил съкрушен, когато се е прибрал и е научил, че някогашната му любов се е омъжила, и затова е дал безотрадния обет. Нямаше смисъл да й обяснява, че призванието уцелва човека свише като стрела, изпратена от Господ, и че не се влиза в манастир само заради една нещастна любов.
— О, за нея сигурно е голяма утеха — простосърдечно възкликна Сибил, — че се появявате точно в този миг. Тя ви има доверие!
— Надявам се да е така — отвърна сериозно Кадфел. — И ненапразно, убеден съм. Дойдох само да ви кажа, че съм готов по всяко време да помогна, както тя вече знае. Лекарството, с което е извършено убийството, е направено от мен и това ме замесва в този случай. Искам да помогна на всеки, заподозрян несправедливо. Ще направя, каквото е по силите ми, за да се открие виновникът. Ако искате нещо да ми кажете или да ме попитате, обикновено можете да ме намерите между службите в сушилнята ми в билковата градина. И тази вечер ще бъда там, докато стане време за късната полунощна литургия. Вашият калфа Майриг познава манастира, въпреки че не е идвал в моята колиба. Той тук ли е?
— Да, тук е — отвърна Мартин. — Спи в плевнята в отсрещния край на обора. Разказа ни какво се е случило в манастира. Ала ви давам дума, че нито той, нито ние сме виждали момчето, откакто е избягало от къщата на майка си. Само знаем, че не е убило и не може да убие никого.
— Тогава спете спокойно — каза Кадфел, — защото Бог бди над вас. Ела да ме изпратиш, Алис, че трябва да бързам за вечерня, и тихо залости вратата зад гърба ми.
Момичето, което имаше същите големи очи, дръпна резето и отвори вратата. Малките бяха застанали неподвижно и го разглеждаха втренчено, ала без страх или враждебност. Родителите им го проводиха с едно-единствено „Лека нощ!“, но докато бързаше обратно по широкия път, беше сигурен, че посланието му е било чуто, разбрано и прието радушно от това обсадено семейство.
— Дори и да държите на всяка цена да се свари нова доза сироп за кашлица до утре сутринта — разсъждаваше на глас брат Марк пред Кадфел на излизане от вечерня, — защо аз да не го направя наместо вас? Като че ли не ви стига този ужасен ден, а трябва и цяла нощ да будувате? Или мислите, че съм забравил къде държим овчата опашка и сладкия кервел, седефчето и розмарина или пък синапа? — изреждането на съставките беше част от убедителните му доводи. Този младеж развиваше някакво натрапчиво чувство за отговорност към по-възрастния брат.
— Ти си млад — каза Кадфел — и се нуждаеш от сън.
— Въздържам се да отговоря по подобаващ начин — отвърна предпазливо брат Марк.