— Значи е глупак. За да убиеш човек, стигат една-две глътки, а от тая стъкленица, дето е толкова широка, че едва се задържа с две ръце, и висока колкото столче, никой не може да разбере какво количество липсва, та дори да е взето и десет пъти повече. Но нека поне разберем какво е намислил сега и докъде смята, че е стигнал с доказателствата по случая.
В сушилнята сержантът на наместника с трескаво любопитство завираше гъстата си брада и орловия си нос във всяко чувалче, стъкленица и гърне на Кадфел. Ако не бе пристигнал сам, придружителите му навярно го чакаха в големия двор или при портата.
— Може би все пак ще можете да ни помогнете, отче — каза той, когато Кадфел влезе. — Няма да е зле да разберем откъде точно е била взета отровата, младият брат обаче не може да каже дали липсва някаква част от маслото. Вие по-наясно ли сте?
— В това отношение, не — откровено заяби Кадфел. — Смъртоносната доза е съвсем малка, а съдът, в който държим течността, както сам виждате, е доста голям. Никой не може да каже дали е вземано нещо без мое знание. Но в едно съм сигурен: вчера огледах внимателно гърлото и запушалката на тази стъкленица. По ръба няма следи от маслото. Съмнявам се, че както бърза, един крадец ще избърше гърлото, преди да го запуши, както правя аз.
Сержантът кимна, частично удовлетворен от отговора, който вероятно съвпадаше с неговото мнение.
— Тогава сигурно е взето от лечебницата. Онази стъкленица е доста по-малка, но когато отидох там, никой не посмя да изкаже мнение. За старците това масло сега е истинска благодат, кой да прецени дали е използвано един път повече, или един път по-малко?
— Май не сте напреднали много — отбеляза брат Кадфел.
— Още не сме хванали момчето. Не знаем къде се крие Едуин Гърни, но в работилницата на Белкот от него няма следа, а конят на майстора си е в конюш-нята. Момчето сигурно се крие някъде в града. Наблюдаваме работилницата, градската порта, държим под око и къщата на майка му. Няма къде да ходи, ще го хванем.
Кадфел се облегна назад и положи длани на коленете си.
— Както разбирам, за вас той е виновникът. Все пак в къщата е имало още четирима души, а мога да изредя още няколко, които по една или друга причина са знаели и за благотворното, и за смъртоносното действие на това лекарство. Да, да, знам за уликите срещу момчето. Мога да посоча също толкова убедителни основания още един-двама души да бъдат заподозрени, но няма да го направя. На ваше място по-скоро щях да обърна внимание на онези обстоятелства, които не просто пораждат съмнение, а представляват доказателства за вина. И то не срещу една нарочена жертва, а срещу човека — който и да е той, — посочен от фактите. Всичките трагични събития са се разиграли само за около половин час. Самият аз видях прислужника да носи паниците от магерницата и да излиза с тях през портите. Ако не гледаме твърде сериозно на магерите, ястието е било все още безвредно, когато е напуснало нашата обител. Не казвам — добави той с ирония, — че който е с расо, трябва да бъде изключен от списъка на заподозрените, в това число и аз самият.
Сержантът бързо схващаше и не се стъписа от думите на монаха.
— Тогава за какви ограничителни обстоятелства, за какви сигурни факти говорите, отче?
— Споменах вчера, а и сам можете да се уверите, като помиришете тази стъкленица и капнете малко на ръкава си, че отровата лесно се открива и с обоняние, и с поглед. Петната от нея се перат много трудно и миришат дълго. Всъщност миризмата не е от вълчето биле, в лекарството има и синап, и други билки. Когото и да хванете, трябва да огледате добре дрехите му за тези белези. Не казвам, че липсата им е доказателство за невинност, но поне броят на уликите намалява.
— Интересни неща казвате, отче, но неубедителни.
— Тогава помислете, за следното: Онзи, който е сипал отровата, е гледал час по-скоро да се отърве от шишето. Забавянето е означавало опасност да изцапа дрехите си или дори да бъде хванат с уличаващата вещ. Разбира се, вие ще си свършите работата, както намерите за добре, но ако бях на ваше място, щях много внимателно да потърся малкото шише някъде около къщата. Точното място, където е било хвърлено, може да каже много за човека, който го е хвърлил — и добави лукаво: — Поне с шишето не може да има никакви съмнения дали е то, или не е то.
Никак не му се нравеха нескритото самодоволство и снизходителността, изписани върху лиието на сержанта, сякаш той се наслаждаваше на нещо весело, което би могло веднага да охлади разпалеността на изобретателния монах. Сам бе признал, че не е заловил момчето, но кой знае какъв друг повод за задоволство таеше под кожената си броня.