— Там оборът е достатъчно добър — съгласи се приор Робърт. — Преместването може да стане незабавно.
— Ще наредя на конярите. Освен това, отче, съгласен ли сте конят на вдовицата на Бонел да отиде с другите?
— Разбира се! — след като вече изглеждаше съмнително дали изобщо ще успее да сложи ръка на имението Молили, Робърт бе изгубил предишния интерес към семейство Бонел, въпреки че нямаше намерение да отстъпва без бой.
Неестествената смърт и последиците от нея не му даваха мира като трън, забит в плътта му, и той с радост би преместил не само коня, а и цялото домакинство, стига да намереше достатъчно благовиден предлог. Не искаше името на манастира да се свързва с убийство, не желаеше хората на наместника да слухтят сред гостите му или дъхът на печалното премеждие да тегне над светата обител като зловоние.
— Ще се наложи да навлезем в правни усложнения, свързани с недовършеното споразумение, което обаче неизбежно отпада, докато новият игумен не го подпише и подпечата. Но, естествено, преди погребението на господаря Бонел не бива да се предприемат никакви действия. Конят обаче спокойно може да се премести. Съмнявам се, че оттук насетне вдовицата ще бъде в състояние да го използва, но това засега не е наша грижа.
Той вече съжалява, помисли си Кадфел, че в първоначален порив на състрадание и съчувствие бе разпоредил гробът на Бонел да бъде в напречния кораб на църквата, но сега беше под достойнството му да оттегли жеста си. Слава Богу, Рихилдис щеше да намери възможната утеха в едно тържествено и достойно погребение, тъй като всички дела на Робърт неизбежно носеха печата на величавост. Жерваз бе положен в параклиса на църквата и щеше да остане там до падането на нощта. Това щеше да я успокои. Монахът бе сигурен, че Рихилдис чувства някаква вина към мъртвеца. И всеки път, щом самотата я сграбчеше, тя щеше да подхваща безкрайната изтощителна игра: само ако… ако не го бях приела… ако бях успяла някак да оправя отношенията им с Едуин… можеше да е жив и здрав до днес!
Кадфел престана да слуша безсмисления разговор за възможна покупка на още земя, за да се увеличи гробищната площ, и насочи мислите си към своя собствен, доста по-неотложен проблем. Нямаше да бъде невъзможно да си намери някоя работа във Форгейт точно по времето, когато конярите щяха да местят конете, и послушниците нямаше да се питат къде отива. Освен това можеше да изведе Едуин от неговото убежище в монашески одежди на бенедиктинец, както и го беше въвел, стига да избереше подходящия момент. Добре, но къде? Несъмнено не към манастира. В една или две къщи по пътя към „Свети Джайлс“ имаше хора, които го бяха викали при болест, беше се грижил за децата им, когато имаха треска. Може би заради него щяха да се съгласят да подслонят един момък, въпреки че мисълта да ги намеси не му харесваше особено. Имаше и друга възможност. В края на този отрязък от пътя се намираше приютът за прокажени „Свети Джайлс“, където младите братя често отслужваха част от своето послушничество в грижа за клетниците. Там можеше да се уреди нещо, за да се укрие едно преследвано момче.
Изведнъж Кадфел чу някой да произнася името му и това рязко го изтръгна от мислите. От другата страна на залата, колкото може по-близо до приор Робърт, брат Джером се бе изпъчил в цял ръст. Мършавата му фигура излъчваше престорено смирение, очите му бяха полупритворени в свята благо-честивост. И точно той току-що бе произнесъл името на брат Кадфел с отблъскваща загриженост и любов!
— … не казвам, отче, че има нещо нередно в поведението на нашия скъп и дълбоко уважаван брат. Моля за помощ и напътствия единствено заради неговата душа, защото той е в опасност. Отче, научих, че много отдавна, още преди да откликне на своето благословено призвание, брат Кадфел е имал светски отношения от любовен характер с дамата, която понастоящем се явява господарката Бонел и гостенка на тази обител. След смъртта на нейния съпруг той отново е влязъл в общение с нея, без това да бъде по негова вина, о, не говоря за вина, тъй като брат Кадфел е бил повикан да помогне на един издъхващ човек. Но да помислим, братя, на колко коварно изкушение може да бъде подложено благочестивото рвение на един брат, когато неочаквано отново се окаже тъй близо до своята отдавна забравена и отминала любов според разбиранията на този свят!