— Да — отвърна Кадфел без заобикалки, — ако под близка имате предвид обичана. Преди да потегля на кръстоносен поход, ние се сгодихме, макар и тайно от всички. Това се случи преди повече от четирийсет години и оттогава не я бях виждал. Омъжила се е в мое отсъствие, а след завръщането си аз надянах расото — колкото по-малко думи, толкоз по-добре.
— Защо не спомена нито дума за това, когато пристигнаха в нашата обител?
— Аз не знаех коя е господарката Бонел, докато не я видях. Името не ми говореше нищо, бях чувал само за първия й брак. Повикаха ме в къщата, както знаете, и отидох най-добронамерено.
— Признавам, че е така — отстъпи Робърт — Не съм забелязал нищо нередно в поведението ти там.
— Аз не намеквам, отче приоре — побърза да го увери Джером — че брат Кадфел е сторил нещо, което заслужава порицание… — многозначителният завършек добави безмълвното „и все пак“, но брат Джером не стигна чак дотам, че да го изрече на глас. — Безпокоя се само да бъде предпазен от капаните на изкушението. Дяволът се проявява дори чрез християнска любов.
Приор Робърт продължаваше тежко и съсредоточено да изучава с поглед Кадфел и ако изражението му все още не издаваше явно порицание, то вдигнатите вежди и разширените ноздри вече недвусмислено изразяваха неодобрение. Никой обитател на неговия манастир нямаше право да общува с жена освен при изпълнение на задълженията си като Божи служител или при уреждане на светски дела.
— Отивайки при един болен, без съмнение ти си постъпил съвсем правилно, братко Кадфел. Истина ли е обаче, че си посетил тази жена и снощи? Каква е причината, ако е така? Ако се е нуждаела от утеха тук има и енорийски свещеник. Преди два дни причината да отидеш там е била основателна за разлика от снощи.
— Отбих се — започна Кадфел търпеливо, защото припряността е лош съветник, а и нищо не би могло да унижи брат Джером толкова, колкото незаинтересованото снизхождение, — за да задам някои въпроси, които биха могли да осветлят смъртта на съпруга й… нещо, което вие, отче приоре, както и аз, и всички тук, би трябвало от все сърце да желаем да се изясни час по-скоро, за да се възстанови покоят в нашата обител.
— Това е работа на наместника и неговите сержанти — каза Робърт рязко, — а не твоя! Доколкото разбирам, няма съмнение относно вината и трябва само да бъде хванат момъкът, извършил това злодеяние. Не ми харесва извинението ти, братко Кадфел.
— С подобаващо покорство — отвърна брат Кадфел — почитам вашата преценка, което не означава, че трябва да презирам моята собствена. Смятам, че съмнение има и че истината няма лесно да бъде разкрита. А моето основание нямаше характера на предлог, това бе самата причина, поради която отидох в къщата. Оръжието, причинило смъртта, бе приготвено от мен масло, чието предназначение е да успокоява и да уталожва болката, тъй че нито тази обител, нито аз като брат на това място ще намерим покой, преди истината да излезе наяве.
— В изявлението ти личи недоверие към блюстителите на закона, чиято работа за разлика от твоята е да защитават справедливостта. Това е пренебрежително отношение и аз го порицавам! — всъщност имаше предвид, че иска да откъсне бенедиктинския манастир „Свети първоапостоли Петър и Павел“ от противното злодеяние, извършено досами стените му, и бе твърдо решен да намери средство, с което да предотврати резултатните действия на една съвест, така неудобна за собствените му цели. — По моя преценка брат Джером е прав. Наше задължение е да се уверим, че няма да ти бъде позволено от неведение да кривнеш в опасна за духа ти посока. Оттук нататък повече няма да се срещаш с господарката Бонел. И докато се реши къде ще живее тя за в бъдеще и напусне сегашното си обиталище, ще ограничиш себе си в пределите на манастира и действията си до преките си задължения, свързани с работа и богослужение единствено между стените на нашата обител.
Нямаше какво да се прави! Доброволно положените клетви за подчинение не могат да се отхвърлят, когато станат неудобни. Кадфел склони глава в… не, поклон не би била точната дума. По-скоро напомняше младо яко биче, свело застрашително рога в готовност за битка, и каза мрачно:
— Ще спазвам разпорежданията, които са ми наложени, както повелява моят дълг.
— Но ти, млади човече — каза той на брат Марк в сушилнята половин час по-късно зад здраво залостената врата, та да не пропуска навън гневните изблици на безсилие и бунт по-скоро от страна на Марк, отколкото неговите собствени, — ти не си принуден да спазваш подобни заповеди.