— Събудете се! Имам нещо за вас.
Все едно дете казваше на баща си: „Виж, сам го направих за теб!“ Той нежно положи в скута на Кадфел грижливо сгъната бяла кърпа. После предпазливо я разтвори и откри съдържанието й с жест на такъв свенлив триумф, че сходството с гордото дете стана пълно. Показа се малко шише с изкривено гърло от зеленикаво стъкло, оцветено от едната страна някак по-различно чак до дъното, където зеленото се примесваше с жълтеникавокафявото на утайката, която все още лениво помръдваше вътре.
— Запали тази лампа! — нареди Кадфел и хвана кърпата с две ръце, за да поднесе наградата към очите си.
Брат Марк усърдно зачатка с кремъка и огнивото и изкара искра за фитила на малкия газен светилник в глинена чинийка, но сблъсъкът между светлината и мрака не подобри особено видимостта. Стъкленицата бе запушена с малък дървен чеп, увит в усукано вълнено парцалче. Кадфел нетърпеливо помириса плата точно където беше оцветен в кафяво. Мирисът беше слаб, но ясен, носът му го долови безпогрешно. Студът го бе притъпил, но и съхранил. От външната страна на стъкленицата чак до долу личеше отдавна засъхнала дълга тънка диря от масло.
— Това ли очаквахте? — възбудено се въртеше около него брат Марк.
— Да, момко! Това малко стъкло е съдържало смърт, а виж, може да се скрие в мъжка длан. Така ли лежеше, когато го намери? На тази страна, където се е събрала утайка и е засъхнала по цялата й дължина? Отвътре и отвън… Някой е запушил и е изхвърлил бързо шишето, за да не го видят, и тази дълга бразда от прокапало масло означава може би, че и на дрехите му има петно. Седни сега тук и ми разкажи къде и как го намери, защото от това зависи много. Ще можеш ли отново да познаеш със сигурност мястото?
— Да, защото оставих знак — заруменял от удоволствие, че е изпълнил така добре заръката на Кадфел, брат Марк седна и нетърпеливо се наклони към него. — Къщите там нали са оградени с тясна ивица градини, която слиза почти до водата, а по самия ръб на минава тясна пътечка? Не би било трудно за мъж, който бърза, та дори за жена, да хвърли от къщата нещо леко и то да падне до самия ръб на водата, а и по-надалеч. Затова първо минах по пътеката и огледах страната откъм кухненския прозорец, който е бил отворен оня ден, както вие казахте. Само че не го намерих там.
— Нима?
— Да, а по-нататък. Сега по края на яза има лед, но течението от воденичния улей поддържа средата незамръзнала. Намерих го, когато се връщах обратно, след като бях претърсил навсякъде по тревата и храсталаците наоколо и реших да погледна от другата страна на пътеката, откъм водата. Беше там, полегнало настрана и наполовина сковано от леда. Забих една пръчка от леска в земята точно срещу мястото, а и дупката в леда, от която го измъкнах, също е белег, стига да няма лапавица сутринта. Мисля, че шишето е било хвърлено отвъд леда, ако тогава изобщо е имало лед, но не достатъчно навътре, че да бъде поето от течението, и понеже тапата си е била на мястото, не е потънало, а се е върнало до брега, където го е сковал следващият мраз. Само че, отче Кадфел, не е възможно да е било хвърлено от кухненския прозорец — мястото, където лежеше, бе много по-нататък по пътеката.
— Сигурен ли си? Откъде тогава? Разстоянието ли ти се вижда голямо?
— Не, странното е в посоката. Твърде далеч вдясно, а по средата има храсталак. Разположението не съответства. Ако някой хвърли шишето от кухненския прозорец, то няма да падне там, където го намерих, просто не е възможно. Но виж, прозорецът на другата стая би бил съвсем подходящ. Отче, можете ли да си спомните дали той също не е бил с отворени капаци? Онзи в стаята, където са се хранили?
Кадфел мислено се върна към сцената в къщата, когато Рихилдис го посрещна отчаяна и го преведе до спалнята покрай разбутаната маса, на която стояха три чинии.
— Точно така беше! Капаците бяха отворени, защото през прозореца грееше обедното слънце.
От тази вътрешна стая Едуин се бе втурнал навън, обзет от обида и негодувание, бе минал през кухнята, където се смяташе, че е избършил престъплението си, след което се е отървал от уликите. Но нито за момент не бе оставал сам в нея и само по време на стремителното си бягство бе изчезнал от погледа на цялото домакинство.
— Разбираш ли какво означава това, Марк? От думите ти излиза, че тази стъкленица или е била хвърлена от прозореца на вътрешната стая, или че някой е изскочил на пътеката и я е хвърлил във вира. А Едуин не е можел да стори нито едното, нито другото. Възможно е, както те предполагат, да се е спрял за момент в кухнята, но със сигурност не е минал по пътеката край яза, преди да се отправи към моста, иначе Елфрик щеше да го подмине. Така е, щял е да го изпревари и да го пресрещне при портите! Нито пък е имал възможност по някое време след това да се отърве от стъкленицата. Скрил се е, изпълнен с негодувание и обида, докато го е намерил Едуай, след това двамата продължили да се крият и накрая решили да дойдат при мен. Това мъничко нещо, Марк, е доказателство, че Едуин е толкова виновен, колкото и някой от нас двамата.